— Съвсем просто — каза Мийаси. — Съвсем малко усилие е нужно, но има чудесен потенциал за успех.
— Ще видим — заяви Ферейн. — Можеш да се оттеглиш, Егвийн.
Егвийн не обичаше да я пъдят, но това не можеше да се избегне. Все пак жената бе проявила уважение, като я нарече по име. Егвийн се изправи, а след това — много внимателно — сведе глава пред Ферейн. Макар Тесан и Мийаси да не издадоха силна реакция, очите и на двете съвсем леко се разшириха. Досега в Кулата се знаеше много добре, че Егвийн не се кланя на никого. И най-изненадващо — Ферейн също сведе съвсем леко глава, за да отвърне на жеста.
— В случай, че решиш да избереш Бялата, Егвийн ал-Вийр — каза тя, — знай, че ще намериш добър прием тук. Логиката ти днес беше забележителна за толкова млада жена.
Егвийн прикри усмивката си. Само преди четири дни Бене Налсад едва ли не й беше предложила място в Синята, а Егвийн все още бе изненадана колко горещо Суана й бе препоръчала Жълтата. Почти я бяха накарали да си промени намерението — но това бе главно заради разочарованието й от Зелените в момента.
— Благодаря — отвърна тя. — Но трябва да помните, че Амирлин е длъжна да представлява всички Аджи. Разговорът ни беше приятен обаче. Надявам се, че ще ми позволите да се срещна отново с вас в бъдеще.
Позволи си да се усмихне широко, кимна на якия кривокрак Стражник на Ферейн, застанал на входа на балкона, и си тръгна. Усмивката й се задържа, докато не напусна сектора на Белите и не се натъкна на чакащата я в коридора Катерин. Червената не беше от прикрепените към Егвийн по-рано същия ден, но според приказките из Кулата Елайда все повече и повече разчиташе на нея, след като Пазителката й бе изчезнала на някаква загадъчна мисия.
На тясното лице на Катерин също имаше усмивка. Това не беше добър знак.
— Дръж — каза жената и й подаде дървена чаша с бистра течност. Беше време за Егвийн да си изпие следобедната доза вилняк.
Тя направи гримаса, но взе чашата и я изпи. Изтри уста с кърпата си и тръгна по коридора.
— И къде отиваш? — попита Катерин.
Самодоволството в тона й накара Егвийн да се поколебае. Тя се обърна намръщена.
— Следващият ми урок.
— Няма да имаш повече уроци — каза Катерин. — Най-малкото не и тези, които получаваше досега. Всички са съгласни, че умението ти със сплитовете е впечатляващо за новачка.
Егвийн я изгледа намръщено. Пак ли щяха да я повишат в Посветена? Съмняваше се, че Елайда ще й позволи повече свобода, а рядко се задържаше в жилището си, тъй че допълнителното пространство щеше да е без значение.
— Не — каза Катерин, играеше си разсеяно с ресните на шала. — Реши се, че това, на което трябва да се учиш, е смирение. Амирлин е чула за глупавия ти отказ да се кланяш на Сестрите. По нейно мнение това е последният знак за опърничавия ти нрав, тъй че трябва да получиш нова форма на обучение.
За миг Егвийн изпита страх.
— Какво обучение? — Постара се да съхрани гласа си спокоен.
— Шетане и работа — каза Катерин.
— Вече имам достатъчно, като всяка новачка.
— Погрешно ме разбра — каза Катерин. — Отсега нататък единственото, което ще вършиш, е шетане. Трябва да се явиш в кухните веднага — ще прекарваш всеки следобед в работа там. Вечер ще търкаш подове. Сутрин ще се явяваш при майстор градинаря и ще копаеш в градините. Това ще е животът ти — същите тези три дейности всеки ден — по пет часа всяка, — докато не се откажеш от глупавата си гордост и не се научиш да приклякаш на по-старшите от теб.
Беше краят и на малкото свобода, с която Егвийн разполагаше. В погледа на Катерин имаше ликуване.
— А, значи разбираш — каза Катерин. — Повече никакви посещения на Сестри в жилищата им, да им губиш времето с упражнения на сплитове, които вече си усвоила. Никакво мързелуване повече. Вече ще се трудиш. Какво ще кажеш за това?
Не тежкият труд притесняваше Егвийн — нямаше нищо против шетнята, която вършеше ежедневно. Но липсата на контакт с други Сестри щеше да я провали. Как щеше да заздрави Кулата? Светлина! Това беше катастрофа.
Стисна зъби и се овладя. Погледна Катерин в очите и отвърна:
— Добре. Да вървим.
Катерин примига. Явно очакваше да избухне или поне да се възпротиви. Не беше време за това обаче. Егвийн не можеше да позволи да разберат колко ефикасно е това наказание.
Докато вървеше по пустите коридори на вътрешната Кула, под лампите в скобите по стените, дълги и извити като главите на влечуги, бълващи пламъчетата си към високия таван, надви паниката си. Можеше да се справи с това. Щеше да се справи с това. Нямаше да я прекършат.