И все пак — защо се бе приближила толкова тихо? Лейрас се огледа настрани, присвила очи. След това вдигна пръст към устните си. Егвийн отново се напрегна. Какво ставаше?
Лейрас се отдръпна от огнището и й махна да я последва. Движеше с лекота и толкова тихо, че Егвийн се изненада. В други части на кухнята готвачи и слугини дрънчаха с котли и прибори, но оттук не се виждаха.
Егвийн се измъкна от пещта, затъкна стъргалото в колана си и отри ръце в роклята. Смъкна парцала от лицето си и вдиша дълбоко. И явно шумно, защото Лейрас я изгледа строго и отново вдигна пръст пред устните си.
Егвийн кимна и я последва през кухненските помещения. След няколко мига се озоваха в едно килерче, вмирисано на зърно и престояло сирене. Тук плочките отстъпваха на по-издръжлива тухлена настилка. Лейрас извлече настрана няколко чувала, след което отвори дървен капак, покрит с рязани тухли, за да се слива с пода. Под килера имаше малко помещение с каменни стени, достатъчно, за да побере човек, въпреки че на висок мъж щеше да му е доста неудобно.
— Ще чакаш тук, докато се стъмни — заговори тихо Лейрас. — В момента не мога да те изведа навън, при това пърхане из Кулата като в курник, когато се е вмъкнала лисицата. Но боклукът се изнася късно през нощта и ще те скрия между момичетата, които го разтоварват. Един пристанищен ратай ще те прекара през реката. Имам някои приятели сред градската стража. Щом стигнеш оттатък, ти си знаеш какво ще правиш. Не бих те съветвала да се връщаш при онези глупачки, които те направиха своя кукла. Намери си някое местенце и се скрий там, докато всичко това отшуми, а после се върни и виж която там ще командва дали ще те приеме. Едва ли ще е Елайда, както вървят нещата…
Егвийн примига изненадана.
— Хайде — подкани я едрата жена. — Пъхай се долу.
— Аз…
— Няма време за дърдорене! — прекъсна я Лейрас, все едно не тя беше приказвала през цялото време. Очевидно беше изнервена, ако се съдеше по неспокойните й озъртания и потропването с крак по пода. Но също така беше очевидно, че е правила това и преди. Защо простата готвачка в Бялата кула бе толкова ловка в промъкването, толкова готова с план да измъкне Егвийн от укрепения и обсаден град? И защо имаше това скривалище в кухнята преди всичко? Светлина! Как го беше направила?
— Не се безпокой за мен — каза Лейрас, като я стрелна с поглед. — Аз ще се оправя. Ще задържа всички кухненски слуги далече от мястото, където работеше. Онези Айез Седай те проверяват на половин час — и тъй като провериха едва преди минута, ще мине доста време, докато погледнат отново. Когато проверят, ще кажа, че не знам нищо, и всички ще решат, че си се измъкнала от кухните. Скоро ще сме те измъкнали и от града и никой няма да се сети как е станало.
— Да — най-сетне успя да проговори Егвийн. — Но защо? — Беше смятала, че след помощта за Мин и Сюан Лейрас няма да гори от желание да помага на друга бегълка.
Лейрас я погледна. Решимостта в очите й не отстъпваше на която и да е Айез Седай. Егвийн определено беше подценявала тази жена! Коя бе тя всъщност?
— Няма да съм съучастничка в прекършването на духа на едно момиче — заяви твърдо Лейрас. — Тези побоища са срамни! Глупави Айез Седай. Служила съм вярно през тези години, да, но сега ми казват, че трябва да работиш толкова тежко, колкото мога да те натоваря, до безкрай. Е, мога да видя кога едно момиче го лишават от уроците му и го тъпчат. Няма да го търпя обаче, не и в кухните ми. Светлината да я изгори Елайда, дето си мисли, че може да прави това! Дали ще те екзекутира, или ще те направи новачка — не ме интересува. Но това отношение е недопустимо!
Странно, но Егвийн се усети, че обмисля предложението. Беше отхвърлила предложението на Сюан да я спаси, но ако избягаше сега, щеше да се върне в лагера на бунтовничките, след като се е освободила сама. Щеше да е много по-достойно, отколкото ако я бяха освободили. Можеше да се отърве от всичко това, да се отърве от боя, от робския труд.
И какво да прави? Да седи отвън и да гледа как Кулата рухва?
— Не — заяви тя твърдо. — Предложението ти е много мило, но не мога да го приема. Съжалявам.
Лейрас се намръщи.
— Виж, чуй ме…
— Лейрас — прекъсна я Егвийн. — Никой не говори с такъв тон на една Айез Седай, дори да е Наставничката на кухните.
Лейрас се поколеба.
— Глупаво момиче. Ти не си Айез Седай.
— Дали го приемаш, или не, все пак не мога да избягам. Освен ако не смяташ да се опиташ да ме натикаш насила в тази дупка — да ми запушиш устата, да ме вържеш и да ми попречиш да викам, след което лично да ме прекараш през реката, — предлагам да ми позволиш да се върна към работата си.