Постепенно Егвийн започна да разбира. Целта на тази вечеря не беше да се привлекат Аджите. Целта беше да се принудят Заседателките да правят това, което Елайда смяташе, че трябва да правят. А Егвийн беше тук само за показ! Всичко това беше само за да се покаже колко власт има Елайда — можеше да вземе някоя, която други са обявили за Амирлин, да я облече в рокля на новачка и да я праща за наказание всеки ден.
Егвийн усети, че отново я обзема гняв. Защо Елайда винаги успяваше да я изкара от равновесие?
Слугите прибраха купите от супата и донесоха блюда с димящи, задушени в масло моркови с лек дъх на канела. На Егвийн не й бяха дали вечеря, но се чувстваше твърде зле, за да я интересува яденето.
„Не — помисли си тя и се стегна. — Това няма да го приключа толкова рано като последния път. Ще издържа. По-силна съм от Елайда. По-силна съм от безумието й.“
Разговорът продължаваше, Елайда подхвърляше обидни коментари, понякога преднамерено, друг път като че ли неволно. Другите постепенно отклониха темата от бунтовничките към странно облачното като пред идеща буря небе. По някое време Шеван спомена за слух за сеанчанците, които действали в съюз с айилците на юг.
— Пак ли тези сеанчанци? — каза Елайда с въздишка. — Не е нужно да се притеснявате от тях.
— Източниците ми твърдят друго, Майко — заяви упорито Шеван. — Мисля, че трябва да обърнем много сериозно внимание на това, което правят. Накарах някои Сестри да попитат това дете за опита й с тях, който е бил доста продължителен. Би трябвало да чуете за нещата, които правят те на Айез Седай.
Елайда се изсмя със звънък, мелодичен глас.
— Знаеш, естествено, колко е склонно детето към преувеличения! — Хвърли бегъл поглед към Егвийн. — Да не си разпространявала лъжи в полза на приятеля си, глупака ал-Тор? Какво ти каза той да приказваш за тези нашественици? Те работят за него, нали?
Егвийн не реагира.
— Говори — каза Елайда и й махна с чашата. — Кажи на тези жени, че си говорила лъжи. Признай си или отново ще те пратя за наказание, момиче.
Наказанието, което щеше да получи затова, че не говори, щеше да е по-добро, отколкото да понесе гнева на Елайда от това, че й противоречи. Мълчанието беше пътят към победата.
И все пак, когато Егвийн погледна по дългата махагонова маса, подредена с белия порцелан на Морския народ и примигващите червени свещи, видя втренчените в нея пет чифта очи. Можеше да види въпросите в тях. Беше говорила дръзко с тях насаме, но щеше ли да държи на твърденията си сега, срещу най-могъщата жена на света? Жена, която държеше живота й в ръцете си?
Беше ли Егвийн Амирлин? Или беше просто момиченце, което обича да се прави на важно?
„Светлината да те изгори, Елайда — помисли си тя, стиснала зъби. Да, мълчанието нямаше да доведе до победа, не и пред тези жени. — Няма да ти хареса обаче какво ще кажа.“
— Сеанчанците не работят за Ранд — заяви Егвийн твърдо. — И са сериозна опасност за Бялата кула. Не съм разпространявала лъжи. Да кажа обратното означава да наруша Трите клетви.
— Ти не си давала Трите клетви — каза строго Елайда.
— Дала съм ги — каза Егвийн. — Не съм държала Клетвената палка, но не Палката е тази, която прави думите ми верни. Изрекла съм думите на клетвите в сърцето си и за мен те са още по-скъпи, защото няма нищо, което да ме принуждава да бъда вярна на тях. И с тази клетва, на която съм вярна, ви го казвам отново. Аз съм Сънуваща и Сънувах, че сеанчанците ще щурмуват Бялата кула.
Очите на Елайда блеснаха за миг и тя стисна вилицата си така, че кокалчетата й побеляха. Егвийн задържа погледа й и накрая Елайда отново се изсмя.
— Ах, упорита както винаги. Катерин е права. Ще получиш наказание за преувеличенията си, дете.
— Тези жени знаят, че не говоря лъжи — заяви Егвийн спокойно. — И всеки път, когато настояваш на това, ти пропадаш все по-ниско в очите им. Дори да не вярваш на моя Сън, трябва да признаеш, че сеанчанците са заплаха. Те окаишват жени, които могат да преливат, използват ги за оръжия с помощта на един извратен тер-ангреал. Усещала съм нашийника на шията си. Все още го усещам понякога. В кошмарите си.
Всички мълчаха.
— Ти наистина си глупаво дете — каза Елайда небрежно, явно за да покаже, че Егвийн не е заплаха за нея. Трябваше да се обърне и да погледне в очите на другите. Там щеше да види истината. — Е, ето, че ме принуди. Сега ще коленичиш пред мен, Чедо, и ще помолиш за прошка. Точно сега. Иначе ще те затворя сама. Това ли искаш? Не си мисли обаче, че боят ще спре. Пак ще си получаваш ежедневното наказание, но просто след всяко ще бъдеш хвърляна в килията си. Хайде, на колене и се помоли за прошка.