Заседателките се заозъртаха. Връщане вече нямаше. Егвийн съжаляваше, че се бе стигнало дотук. Но беше. Елайда искаше битка. Време беше да й я даде.
— А ако не ти се преклоня? — попита Егвийн и я погледна в очите. — Тогава какво?
— Ще коленичиш, така или иначе — изръмжа Елайда и прегърна Извора.
— Силата ли ще използваш върху мен? — попита Егвийн невъзмутимо. — До нея ли трябва да прибегнеш? Никаква ли власт нямаш, без да преливаш?
— В правото ми е да дисциплинирам тези, които не проявяват дължимото уважение.
— И ще ме принудиш да се подчиня — каза Егвийн. — Това ли ще направиш с всички в Кулата, Елайда? Една Аджа ти се противопоставя и ти я премахваш. Някоя те ядосва и ти посягаш на правото й да бъде Айез Седай. Като нищо ще накараш всяка Сестра да ти падне на колене, докато всичко това не свърши.
— Глупости!
— О? А казала ли си им за идеята си за нова клетва? Положена над Клетвената палка от всяка Сестра? Клетва да се подчиняват на Амирлин и да я подкрепят?
— Аз…
— Отречи го — каза Егвийн. — Отречи, че си правила такова изявление. Ще ти го позволят ли Клетвите?
Елайда замръзна. Ако беше Черна, щеше да може да го отрече, въпреки Клетвената палка. Но тъй или иначе Мейдани щеше да потвърди казаното от Егвийн.
— Беше небрежен разговор — отвърна Елайда. — Просто разсъждения, мисли, изказани на глас.
— Често пъти в разсъжденията има истина — продължи Егвийн. — Ти заключи самия Прероден Дракон в сандък. Току-що заплаши да направиш същото с мен, пред всички тези свидетелки. Някои хора наричат Дракона тиран, но ти си тази, която унищожава закони и управлява със страх.
Елайда я изгледа гневно, но и… стъписано. Сякаш не можеше да проумее как от дисциплиниране на една непослушна новачка беше нагазила в спор с равна. Егвийн я видя как започна да заплита нишка на Въздух.
— Не съм длъжна да оборвам една проста новачка — отсече Елайда. — Амирлин не се обяснява на такава като теб.
— „Амирлин разбира и най-сложните възгледи и дискусии — цитира по памет Егвийн. — Но в крайна сметка тя е слуга на всички, дори на най-низшите слугини.“ — Беше казано от Баладари Арандейл, първата Амирлин, издигната от Кафявата Аджа. Написала бе тези думи в последните дни преди смъртта си, в записките, в които обясняваше царуването си и какво е направила по време на Кавартенските войни. Арандейл бе почувствала, че след като кризата е отминала, моралният дълг на една Амирлин е да обясни действията си пред обикновените хора.
Седналата до Елайда Шеван кимна одобрително. Цитатът беше донякъде смътен. Егвийн беше безкрайно благодарна на Сюан за воденото тихомълком обучение в мъдростта на предишните Амирлин. Много от онова, което й бе казала, идваше от тайните истории, но имаше и много ценни бисери от жени като Баладари.
— Каква е тази глупост, дето я изломоти? — сопна се Елайда.
— Какво смяташе да правиш с Ранд ал-Тор, след като го плениш? — запита я на свой ред Егвийн.
— Не съм…
— Не отговаряш на мен — каза Егвийн и кимна към масата, — а на тях. Дала ли си обяснение, Елайда? Какви бяха плановете ти? Или ще се измъкнеш от този въпрос, както направи и с другите, които ти зададох?
Лицето на Елайда почервеняваше, но тя с известно усилие се овладя.
— Щях да го пазя на сигурно и добре заслонен тук в Кулата, докато дойде време за Последната битка. Това щеше да му попречи да сее страдания и хаос, както прави сега сред толкова много народи. Заслужаваше си риска да бъде разгневен.
— „Както палешникът разравя пръстта, ще разрови той живота на людете и всичко ще бъде погълнато в огъня на очите му — каза Егвийн. — Бойни тръби ще въззоват по стъпките му, гарвани ще пируват при вика му, и ще носи той корона от мечове.“
Елайда се намръщи неразбиращо.
— „Каретонският цикъл“, Елайда — каза Егвийн. — Когато плени Ранд, за да го „пазиш на сигурно“, беше ли превзел той Иллиан? Носеше ли онова, което щеше да се нарече Короната от мечове?
— Е, не.
— А как очакваше да изпълни той пророчествата, ако беше държан скрит в Бялата кула? — продължи Егвийн. — Как щеше да предизвика той войната, която трябваше да предизвика, според Пророчествата? Как щеше да съкруши той народи и да ги привърже към себе си? Как щеше да може той да „избие своите люде с меча на мира“ или да „обвърже деветте луни да му служат“, ако беше затворен? Казват ли пророчествата, че той ще бъде „от окови освободен“? Не говорят ли те за „хаоса, където той мине“? Как може да мине през където и да е, ако е държан в окови?