— Аз…
— Логиката ти е изумителна, Елайда — каза хладно Егвийн, а Ферейн се усмихна лукаво: навярно отново си беше помислила, че Егвийн щеше да е съвсем на място в Бялата Аджа.
— Ба! — изсумтя Елайда. — Задаваш ми безсмислени въпроси. Пророчествата все едно щяха да се изпълнят. Няма друг начин.
— Искаш да кажеш, че опитът ти да го задържиш поначало е бил обречен на провал.
— Не, ни най-малко! — Лицето на Елайда отново почервеня. — Не трябва да се занимаваме с това… не си ти тази, която трябва да съди. Трябва да говорим за твоите бунтовнички и какво те причиниха на Бялата кула!
Добър обрат на разговора. Опит Егвийн да бъде поставена в положение на защита. Елайда не беше съвсем некадърна. Просто нагла.
— За мен точно те се опитват да запълнят пропастта между нас — отвърна Егвийн. — Не можем да променим това, което се случи. Не можем да променим това, което ти направи на Сюан, въпреки че жените с мен откриха начин да се Изцери усмиряването й. Можем само да продължим напред и да направим всичко по силите си, за да загладим белезите. Но какво правиш ти, Елайда? Отказваш разговори, опитваш се да принудиш Заседателките да се оттеглят от тях. Обиждаш Аджите, които не са твои.
Дезине, Жълтата, измърмори тихо в съгласие. Това привлече погледа на Елайда и тя замълча за миг, осъзнала, че губи в спора.
— Стига с това.
— Страхливка — каза Егвийн.
Очите на Елайда се разшириха от гняв.
— Как смееш?!
— Смея да кажа истината, Елайда — отвърна Егвийн спокойно. — Ти си страхливка и тиранка. Бих те нарекла и Мраколюбка също така, но подозирам, че и Тъмния сигурно би се притеснил да го свързват с теб.
Елайда изкрещя от гняв, мигновено привлече от Силата и блъсна Егвийн в стената. Каната излетя от ръцете й, пръсна се върху дървения под до чергата и кървавочервената течност се плисна през масата и половината жени около нея и зацапа бялата покривка с пурпурни петна.
— Мен ли наричаш Мраколюбка? — изкрещя Елайда. — Ти си Мраколюбката! Ти и онези бунтовнички отвън, дето искат да ми попречат да направя това, което трябва да направя!
Сплит от Въздух отново шибна с все сила Егвийн в стената и тя се свлече на пода, парчета от счупената кана посякоха ръцете й. Сноп камшици я запердаши и разкъса дрехата й. Кръв закапа от ръцете й, разплиска се във въздуха и зацапа стената, докато Елайда я биеше.
— Елайда, престани! — извика Рубинде и се надигна от стола си. — Полудя ли?
Елайда се обърна към нея задъхана.
— Не ме предизвиквай, Зелена!
Камшиците продължиха да бият по Егвийн. Тя стисна зъби и се надигна с усилие. Лицето й ръцете й вече се подуваха. Но погледът й, насочен към Елайда, остана невъзмутим.
— Елайда! — викна Ферейн и също стана. — Нарушаваш закона на Кулата! Не можеш да използваш Силата, за да наказваш новопосветена!
— Аз съм законът на Кулата! — изкрещя Елайда и посочи с изпъната ръка Сестрите. — Подигравате ми се. Знам го. Зад гърба ми. Показвате ми уважение, когато ме видите, но знам какво говорите, какво си шепнете. Неблагодарни глупачки! След всичко, което направих за вас! Нима си мислите, че ще го търпя вечно? Нека тази да ви е за пример!
Обърна се рязко и посочи Егвийн — и залитна стъписана, щом видя с какво невъзмутимо спокойствие я гледа тя. Изохка тихо и вдигна ръка към гърдите си, докато камшиците продължаваха да бият. Всички можеха да видят сплитовете й и всички можеха да видят, че Егвийн не пищи, въпреки че устата й не е затъкната с Въздух. От ръцете й капеше кръв, тялото й се гърчеше под ударите, но тя не пищеше. Не виждаше никаква причина да пищи. Вместо това благославяше наум айилските Мъдри за мъдростта им.
— И за какво точно трябва да съм пример, Елайда? — попита спокойно Егвийн.
Боят продължаваше. О, как болеше! В ъгълчетата на очите й натежаха сълзи, но Егвийн беше изпитвала и по-лошо. Много по-лошо. Изпитвала го беше всеки път, когато си помислеше какво причинява тази жена на институцията, която обичаше. Същинската й болка не беше от раните, а от начина, по който се държеше Елайда пред Заседателките.
— В името на Светлината… — прошепна Рубинде.
— Съжалявам, че трябваше да съм тук, Елайда — заговори тихо Егвийн. — Съжалявам, че Кулата няма една велика Амирлин в твое лице. Бих искала да можех да отстъпя и да приема твоята власт. Бих искала да я заслужаваше. Бих приела доброволно екзекуция, ако това означаваше, че ще остане една достойна Амирлин. Бялата кула е по-важна от мен. Можеш ли ти да кажеш същото?