Все пак засега поне тези двамата като че ли бяха зарязали неприязънта си. Чест му отдадоха даже. Забравили ли бяха, че е отраснал с тях? А когато Джори го беше заяждал заради бавната му реч, или когато се спираше при ковачницата да се поперчи от колко момичета е успял да открадне целувка?
Перин само им кимна в отговор. Нямаше смисъл да рови в миналото, не и след като верността им към „Перин Златоокия“ му бе помогнала за спасяването на Файле. Макар че щом ги подмина, острият му слух долови как си забърбориха за битката само отпреди няколко дни. Единият още миришеше на кръв — не си беше почистил ботушите. Сигурно дори не забелязваше зацапаната с кръв кал.
Понякога Перин се чудеше дали наистина сетивата му са по-добри от тези на другите. Забелязваше неща, които другите пренебрегваха. Как можеха да не усетят миризмата на кръв? И свежия въздух откъм планините на север? Миришеше на родния край, макар да бяха на много левги от Две реки. Ако хората отделяха време да затворят очи и да обърнат внимание, нямаше ли да могат да подушат същото като него? Ако отвореха тези очи и погледнеха по-внимателно света около тях, нямаше ли очите им да са също толкова „остри“ като неговите?
Не. Това бяха глупости. Сетивата му наистина бяха по-добри. Сродяването му с вълците го бе променило. От доста време не бе помислял за това родство — беше твърде съсредоточен върху спасяването на Файле. Но беше престанал да се чувства гузно заради очите си. Бяха си част от него. Нямаше полза да негодува заради тях.
И все пак този гняв, който изпитваше, докато се биеше… тази загуба на контрол. Притесняваше го все повече и повече. Първия път, когато го бе почувствал, беше в онази нощ, преди толкова време, когато се би с Бели плащове. За известно време не знаеше вълк ли е, или човек.
А сега — по време на едно от скорошните си гостувания във вълчия сън — се беше опитал да убие Скокливец. Във вълчия сън смъртта бе окончателна. Перин почти се беше забравил него ден. Мисълта за това събуди стари страхове, страхове, които бе изтласкал. Страхове, свързани с човек, който се държи като вълк, заключен в клетка.
Докато вървеше към палатката си, взе някои решения. Беше преследвал Файле с решимост, отбягвайки вълчия сън така, както бе отбягвал и всички свои отговорности. Но знаеше, че истината е много по-трудна. Беше се съсредоточил върху Файле, защото я обичаше ужасно много, но — освен това — го бе направил и защото така му беше удобно. Спасяването й бе извинение да избегне да мисли за притеснението си като водач и за онова смътно примирие между себе си и вълка в себе си.
Беше спасил Файле, но още толкова много неща оставаха сбъркани. Отговорите може би се криеха в сънищата му.
Време беше да се завърне.
Глава 18
Припряно съобщение
Сюан замръзна — с коша с пране на бедрото — в мига, в който влезе в лагера на Айез Седай. Беше собственото й пране този път. Най-после беше разбрала, че няма нужда да пере и своето, и на Брин. Защо новачките да не отделят малко време за прането й? Определено имаше предостатъчно новачки напоследък.
Да, много повече от предостатъчно бяха. И всичките се бяха струпали на дървената пътека около павилиона в центъра на лагера. Стояха рамо до рамо, бяла стена, увенчана от глави с коси с всички възможни естествени цветове. Никакво обикновено съвещание на Съвета нямаше да привлече такова внимание. Със сигурност ставаше нещо важно.
Сюан остави плетения кош на един пън и го покри с кърпа. Не вярваше на това небе, въпреки че не беше валяло повече от по някой рядък ситен дъждец през последните няколко недели. Не вярвай на небе на началник-пристанище. Думи за оцеляване. Дори последствията да бяха само един кош с мокро пране, прогизнало от пот при това.
Забърза по черния път и се качи на една от дървените пътеки. Грубите дъски леко се изместваха под стъпалата й, докато крачеше забързано към павилиона. Говореше се да заменят пътеките с нещо по-трайно, може би дори със скъпата каменна настилка.
Стигна до гърбовете на събралите се жени. Последното заседание на Съвета, привлякло толкова голямо внимание, бе разкрило, че Аша’ман са обвързали Сестри и че самата поквара е прочистена. Светлината дано да не даваше да я чакат изненади от такава величина! Нервите й бяха достатъчно изпънати покрай проклетия Гарет Брин. Да й предлага да я учи как да държи меч, просто за всеки случай. Никога не беше мислила, че от мечовете има голяма полза. Освен това кой беше чувал някога за Айез Седай с оръжие, да се бие като айилка? Ужасен човек, наистина.