Запробива си път през стената от новачки, ядосана, че трябваше да привлича вниманието им, за да ги накара да я пропуснат. Те, разбира се, веднага се отдръпваха, щом видеха, че е Сестра, но все пак трябваше да ги разблъсква от пътя си. Сгълча няколко, че са зарязали задълженията си. Къде беше Тиана? Трябваше да е пратила тези момичета по задачите им. Дори проклетият Ранд ал-Тор да се появеше в лагера, новачките трябваше да си продължават уроците.
Най-после, близо до платнищата на входа на павилиона, намери жената, която очакваше да види там. Шериам, като Пазителка на Егвийн, не можеше да влезе в Съвета без Амирлин. Тъй че беше принудена да чака отвън. Но пък може би така беше по-добре, отколкото да се притеснява в палатката си.
През последните недели русокосата жена беше изгубила доста от пълнотата си. Наистина трябваше да си поръча нови рокли — старите й висяха. Все пак си беше възвърнала спокойствието донякъде, не беше толкова нестабилна. Може би онова, което я мъчеше, беше минало.
— Рибешки карантии — изръмжа Сюан, когато една новачка, без да иска, я сръга с лакът, изгледа я ядосано и момичето се присви и заситни назад; семейството й новачки с неохота я последва. Сюан се обърна към Шериам. — Та какво става тук? Да не би да се е оказало, че някое конярче е кралят на Тийр?
— Елайда разполага с Пътуването — отвърна Шериам.
— Какво?! — Сюан погледна към палатката. Седалките бяха пълни с Айез Седай и длъгнестата Ашманаил — от Сивите — им говореше. Защо това заседание не беше Впечатано в Пламъка?
— Разбра се, когато Ашманаил беше изпратена да събере налозите от Кандор — продължи Шериам.
Налозите бяха един от главните доходи на Айез Седай на Егвийн. От много столетия всяко кралство бе изпращало такива дарения в Тар Валон. Бялата кула беше престанала да разчита на този доход — беше намерила много по-добри начини да се самоиздържа, вместо да разчита на щедрост отвън. Все пак налозите не бяха отказани и много погранични кралства продължаваха да се придържат към старите порядки.
Преди Бялата кула да се прекърши, едно от задълженията на Ашманаил бе да се грижи за тези дарения и да изпраща ежемесечно благодарности от името на Амирлин. Разцеплението на Бялата кула и откриването на Пътуването бе улеснило Айез Седай на Егвийн да изпращат делегации да събират налога лично. На главния чиновник на Кандор пък му беше все едно на коя от двете страни на Бялата кула брои парите, стига да му се подпишат, че ги е изпратил.
Обсадата на Тар Валон бе улеснила източването на тези пари от данъци, които иначе щяха да отидат при Елайда, вместо да се плаща с тях на войниците на Брин. Много приятен обрат на съдбата. Но пък никое море не остава спокойно завинаги.
— Главният чиновник беше вбесен — каза Ашманаил с назидателен тон. — „Вече платих парите този месец — така ми каза. — Дадох ги на една жена, която дойде само преди дни. Донесе писмо от самата Амирлин, подпечатано както си му е редът, и ми каза да давам парите само на член на Червената Аджа.“
— Това не доказва със сигурност, че Елайда разполага с Пътуването — отбеляза Романда. — Червената сестра може да е стигнала до Кандор по друг начин.
Ашманаил поклати глава.
— Видели са отворен портал. Главният чиновник открил счетоводна грешка и пратил един писар след делегацията на Елайда да им даде остатъка от парите. Мъжът описа това, което е видял, съвършено. Конете минали през черна дупка във въздуха. Толкова се стъписал, че извикал стражата — но дотогава хората на Елайда вече ги нямало. Лично го разпитах.
— Не обичам да разчитам на думите само на един човек — каза Мория, която седеше най-отпред.
— Главният чиновник описа подробно жената, която е взела парите от него — заяви Ашманаил. — Убедена съм, че е била Несита. Сигурно бихме могли да разберем дали е в Кулата. Това би ни дало допълнително доказателство.
Други жени повдигнаха възражения, но Сюан престана да слуша. Може би това бе някоя много умна хитрина, целяща да отвлече вниманието им, но не можеха да рискуват. Светлина! Само тя ли имаше глава на раменете?
Спипа най-близката новачка, момиченце, което сигурно беше по-голямо, отколкото изглеждаше — трябваше да е, защото не изглеждаше на повече от девет.
— Трябва ми куриер. Намери ми някой от вестоносците на лорд Брин. Бързо!
Момичето изскимтя уплашено и хукна.
— Защо? — попита Шериам.
— Спасяваме си живота — отвърна Сюан и огледа ядосано струпалите се около тях новачки. — Добре! — изръмжа им. — Стига заплесии! Ако уроците ви са отложени заради тази издънка, намерете си някаква работа. До десет секунди видя ли някоя новачка да стърчи на тази пътека, толкова наряди ще получи, че главата й ще бръмне!