Това предизвика масово изнасяне на жени в бяло, семействата новачки се пръснаха и заситниха припряно във всички посоки. След малко беше останала само група Посветени с Шериам и Сюан. Посветените се заприсвиваха боязливо, щом Сюан ги изгледа, но тя си замълча. Една от привилегиите на Посветените бе в повечето свобода. А и след като можеше да се движи, без да се бута в навалицата, Сюан беше доволна.
— Първо, защо това заседание не е Подпечатано в Пламъка? — попита тя Шериам.
— Не знам — призна Шериам. — Новината е плашеща, ако е вярно.
— Трябваше да се случи, рано или късно — отсъди трезво Сюан, макар изобщо да не беше спокойна. — Все някога щеше да се разчуе за Пътуването.
„Какво е станало? Не са прекършили Егвийн, нали? Светлината да не дава дано тя или Леане да са били принудени да издадат тази тайна. Беонин. Тя трябва да е била. Да изгори дано!“
Поклати угрижено глава.
— Светлината да даде дано да опазим Пътуването в тайна от сеанчанците. Когато те нападнат Бялата кула, ще ни е нужно поне това предимство.
Шериам я изгледа с откровено неверие. Повечето Сестри не вярваха на Сънуването на Егвийн за нападението. Глупачки — искаха да хванат рибата, но не искаха да я изкормят. Не издигаш жена в Амирлин, та след това да гледаш с лекота на предупрежденията й.
Сюан зачака нетърпеливо, като потропваше нервно с крак и надаваше ухо към разговора в палатката. И тъкмо бе започнала да се чуди дали да прати друга новачка, когато един от куриерите на Брин се приближи в лек галоп. Злият звяр, който яздеше, бе черен, със съвсем малко бяло над копитата, и изпръхтя на Сюан, щом ездачът, в стегната униформа и с късо подстригана кестенява коса, дръпна рязко юздите. Ама наистина отвратително животно!
— Айез Седай? — попита мъжът и се поклони от гърба на коня. — Имате съобщение за лорд Брин?
— Да — каза Сюан. — И се постарай да го отнесеш възможно най-бързо. Разбра ли ме? Животът на всички ни зависи от това.
Войникът кимна отсечено.
— Кажи на лорд Брин… — започна Сюан. — Кажи му да пази фланговете си. Врагът е научил средството, с което ние дойдохме тук.
— Слушам.
— Повтори ми го — каза Сюан.
— Айез Седай — почна мъжът с нов поклон. — Вестоносец съм на генерала вече от десет години. Паметта ми…
— Спри — прекъсна го Сюан. — Не ме интересува колко дълго си вестоносец. Нито колко ти е добра паметта. Нито дали по някакъв каприз на съдбата са те карали да отнесеш същото това съобщение вече хиляда пъти. Ще ми го повториш.
— Мм, слушам, Айез Седай. Трябва да кажа на лорд-генерала да пази фланговете си. Нашият враг е научил средството, с което ние дойдохме тук.
— Добре. Тръгвай.
Мъжът пак кимна.
— Веднага! — кресна Сюан.
Той обърна ужасния си кон и се понесе в галоп, наметалото заплющя зад гърба му.
— Това пък защо беше? — попита Шериам.
— За да не се събудим обкръжени от армията на Елайда — отвърна Сюан. — Обзалагам се, че съм единствената, която се сети да предупреди генерала, че врагът може да ни е отнел най-голямото тактическо предимство. Толкова с обсадата.
Шериам се намръщи — не беше помислила за това. Нямаше да е само тя. О, някои щяха да се сетят за Брин и рано или късно да решат да го известят. Но за много от тях катастрофата тук не беше в това, че Елайда вече можеше да придвижи армиите си на фланговете им, или в това, че обсадата на Брин вече се оказваше безполезна. Катастрофата за тях щеше да е от по-лично естество: знанието, което се бяха старали да опазят в тайна, бе попаднало в ръцете на други. Пътуването беше тяхно, а сега Елайда го имаше! Съвсем типично за Айез Седай. Първо възмущението, изводите после.
А може би просто изпитваше горчивина. Някоя вътре в павилиона най-после се сети да призове заседанието да бъде Запечатано в Пламъка, тъй че Сюан се оттегли, слезе от дървената пътека и закрачи по отъпканата пръст. Новачки щъкаха насам-натам, навели глави, за да избегнат погледа й, макар да приклякваха припряно по пътя й. „Днес не ме бива много в преструвките, че съм слаба“ — помисли си Сюан с гримаса.
Бялата кула се разпадаше. Аджите взаимно се омаломощаваха с жалките вътрешни борби. Дори тук, в лагера на Егвийн, се отделяше повече време за интриги, отколкото за подготовка за идващата буря.
А Сюан отчасти беше виновна за тези провали.
Елайда и нейната Аджа определено бяха най-виновни. Но щеше ли Кулата изобщо да се разцепи, ако Сюан бе насърчавала взаимодействието между Аджите? Елайда не беше имала чак толкова много време да действа. Всеки разрив, появил се в Кулата, сигурно можеше да се проследи назад до малките пукнатини, възникнали, докато Сюан служеше като Амирлин. Ако беше наблягала повече на ролята си като посредник между фракциите в Бялата кула, дали щеше да е вдъхнала повече сила в костите на тези жени? Дали щеше да ги опази да не се нахвърлят една върху друга като риби острици в кърваво безумие?