Прероденият Дракон беше важен. Но той бе само една фигура в тъканта на тези последни дни. Твърде лесно беше да се забрави това. Твърде лесно беше да зяпнеш драматичната фигура от легендата и да забравиш за всички други.
Въздъхна, вдигна коша с прането и — по навик — го запреглежда да се увери, че всичко е налице. По една от разклоняващите се пътеки към нея се приближи жена в бяло.
— Сюан Седай?
Сюан вдигна очи намръщена. Новачката пред нея — Шарина — беше една от най-странните в лагера. Близо седемдесетгодишна, с изнуреното и сбръчкано лице на баба. Носеше посребрялата си коса на стегнат кок и макар да не ходеше изгърбена, бремето на живота определено й личеше. Толкова много беше видяла, толкова неща бе направила, през толкова години беше минала. И за разлика от някоя Айез Седай, Шарина беше живяла през всичките тези години. Беше работила, беше гледала семейство, деца дори беше погребала.
Беше могъща в Силата. Забележително при това. Със сигурност щеше да носи шала и веднага щом го получеше, щеше да стои над Сюан. Сега обаче я удостои с най-дълбок реверанс. Демонстрираше почитанието си почти съвършено. От всички новачки най-малко се оплакваше, най-малко неприятности създаваше и най-усърдно се учеше. Като новачка разбираше неща, които повечето Айез Седай така и не бяха научили — или ги бяха забравили в момента, в който бяха получили шала. Как да се смириш, когато е нужно, как да понесеш наказание, как да разбереш кога трябва да се учиш, вместо да претендираш, че вече знаеш. „Да можеше само да имаме няколко десетки като нея — помисли Сюан. — И няколко десетки по-малко Елайди и Романди.“
— Да, Чедо? — попита я. — Какво има?
— Видях ви, че вдигате това пране, Сюан Седай — каза Шарина. — И си помислих, че може би е редно аз да го нося вместо вас.
Сюан се поколеба.
— Не бих искала да те изморявам.
Шарина повдигна вежда с изражение не съвсем типично за новачка.
— Тези стари ръце са носили два пъти по-тежки кошове до реката и обратно само допреди година, Сюан Седай, и са дундуркали три внучета през това време. Ще се оправя.
В очите й имаше нещо, намек, че предложението й изобщо не е това, което изглежда. Тази жена май беше веща не само в сплитовете на Цяра.
Обзета от любопитство, Сюан й позволи да вземе коша и тръгнаха по пътеката към палатките на новачките.
— Любопитно — заговори Шарина, — как толкова голямо вълнение можа да бъде предизвикано от едно като че ли най-простичко разкритие, не мислите ли, Сюан Седай?
— Това, че Елайда е открила Пътуването, е важно разкритие.
— И все пак не чак толкова важно, колкото онези, за които се говори, че са дошли при посещението на мъжа, който може да прелива. Странно, че това трябваше да предизвика такава сцена.
Сюан поклати глава.
— Мисленето на тълпите често е странно на пръв поглед, Шарина. Всички все още говорят за посещението на онзи Аша’ман и са жадни за повече. Затова реагират с възбуда на възможността да чуят още нещо. По този начин големите разкрития може да дойдат тайно, но заради тях по-маловажните да бъдат приети с взрив от възбуда.
— Някой би могъл да се възползва от това наблюдение според мен. — Шарина кимна на група новачки. — Ако този някой иска да предизвика тревога, разбира се.
— За какво намекваш? — попита Сюан и присви очи.
— Ашманаил докладва първо на Лелейн Седай — каза тихо Шарина. — Чух, че Лелейн е била тази, която е позволила новината да се разпространи. Изрекла я е на висок глас в близост до семейство новачки, когато е призовала Съветът да се събере. Също така е отклонила няколко призива заседанието да бъде Запечатано в Пламъка.
— Аха. Затова значи!
— Предавам само каквото чух, разбира се — обясни Шарина и спря да отдъхне в сянката на едно голо черно дърво. — Може и да не е вярно. Ами че една Айез Седай с положението на Лелейн би трябвало да знае, че щом допусне едно сведение да стигне до ушите на новачки, скоро ще стигне до всяко любопитно ухо.
— А в Кулата всяко ухо е любопитно.