— Точно така, Сюан Седай — усмихна се Шарина.
Лелейн беше поискала заседанието да се превърне в зверилница — поискала беше новачките да слушат и всяка Сестра в лагера да се включи в обсъждането. Защо? И защо Шарина споделяше с нея не съвсем присъщите си за новачка мнения?
Отговорът бе очевиден. Колкото по-заплашени се почувстваха жените в лагера — колкото по-голяма опасност видеха от страна на Елайда, — толкова по-лесно една твърда ръка щеше да се наложи. Макар в момента Сестрите да се възмущаваха заради самата загуба на една грижливо пазена тайна, скоро щяха да осъзнаят опасността, която Сюан вече беше видяла. Скоро щеше да настъпи страх. Безпокойство. Тревога. Обсадата така и нямаше да подейства, не и след като Айез Седай вътре вече можеха да Пътуват където и когато си поискат. Армията на Брин при мостовете се беше оказала безполезна.
Освен ако Сюан не грешеше, Лелейн щеше да се погрижи всички други да забележат и тези последствия.
— Тя иска да сме изплашени — каза Сюан. — Иска криза. — Умно. Сюан би трябвало да го е предвидила. Това, че не беше — и това, че не беше надушила плановете на Лелейн, — нашепваше и за още нещо важно. Лелейн май не й се доверяваше толкова много, колкото изглеждаше. Проклятие!
Шарина стоеше и чакаше търпеливо, докато Сюан премисли това, което й беше разкрила.
— Защо ми го каза това? — попита Сюан. — Доколкото знаеш, аз съм личната слугиня на Лелейн.
Шарина повдигна вежди.
— Моля ви, Сюан Седай. Тези стари очи не са слепи и виждат жена, която упорито се старае да държи враговете на Амирлин заети.
— Чудесно — каза Сюан. — Но все пак се излагаш на риск срещу доста малка награда.
— Малка награда ли? — попита Шарина. — Извинете ме, Сюан Седай, но каква според вас ще е съдбата ми, ако Амирлин не се върне? Каквото и да твърди Лелейн Седай сега, всички долавяме истинските й намерения.
Сюан се поколеба. Макар Лелейн в момента да играеше ролята на благочестива защитничка на Егвийн, съвсем доскоро и тя беше недоволна като всички други от престарелите новачки. Но пък кой обича да се променят традициите?
Сега, след като тези жени бяха вписани в Книгата на новачките, щеше да е много трудно да бъдат изхвърлени от Кулата. Но това не означаваше, че Айез Седай щяха да продължат да допускат стари жени. Освен това беше напълно възможно Лелейн — или която се възкачеше на Амирлинския трон — да намери начин да забави или да прекъсне напредъка на жените, приети против традицията. Това със сигурност щеше да засегне и Шарина.
— Ще уведомя Амирлин за действията ти — каза Сюан. — Ще бъдеш възнаградена.
— Наградата за мен ще е завръщането на Егвийн Седай, Сюан Седай. Моля се да е бързо. Тя сплете съдбата ни със своята в мига, в който ни прие. След онова, което видях и което изпитах, нямам никакво намерение да спра обучението си. — Жената надигна коша. — Предполагам, че желаете това да се изпере и да ви се върне?
— Да. Благодаря ти.
— Аз съм новачка, Сюан Седай. За мен е дълг и удоволствие. — Старата жена се поклони почтително и тръгна по пътеката. Може да беше на години, но стъпваше като млада жена.
Сюан я погледа, докато се отдалечи, след това спря друга новачка. Още един вестоносец за Брин. Просто за всеки случай. „Побързай, момиче — помисли си тя за Егвийн и погледна към далечния връх на Бялата кула. — Шарина не е единствената, чиято съдба е сплетена с твоята. Всички си ни заплела в тази своя мрежа.“
Глава 19
Гамбити
Хаос. Целият свят беше хаос.
Тюон стоеше на терасата на своята зала за аудиенции в двореца на Ебу Дар, стиснала ръце зад гърба си. Долу на дворцовия площад — с блесналите в бяло каменни плочи като толкова много други повърхности в града — група алтарски войници упражняваха престрояване под бдителните погледи на двама от нейните офицери. Зад тях се издигаше самият град с белите си кули и куполи.
Ред. Тук, в Ебу Дар, имаше ред, дори в палатките и фургоните извън града. Сеанчански войници патрулираха и поддържаха мира. Имаше планове за прочистването на Рахад. Това, че си беден, не беше причина — нито извинение — да живееш без закон.
Но този град беше мъничко, мъничко гнездо на ред сред един бурен свят. Самият Сеанчан бе затънал в гражданска война, след като императрицата беше умряла. Коренне беше настъпило, но възвръщането на тези земи на Артур Ястребовото крило напредваше бавно, осуетено от Преродения Дракон на изток и армиите на Доман на север. Тя все още чакаше да й донесат вест за лейтенант-генерал Туран, но поличбите не бяха добри. Галган твърдеше, че е възможно тепърва да се изненадат от изхода, но Тюон беше видяла черна гълъбица в часа, в който я уведомиха за затрудненото положение на Туран. Поличбата беше ясна. Той нямаше да се върне жив.