Хаос. Погледна настрани, към верния Карийд, който стоеше неподвижно в тежката си броня, боядисана в кървавочервено и тъмнозелено, почти черно. Беше висок мъж, с ръбато лице, здраво почти като бронята, която носеше. Беше довел цели две дузини от Смъртната стража плюс шестима огиери Градинари, всички изправени покрай стените. Карийд усещаше хаоса и нямаше намерение да позволи да посегнат отново на Тюон. Хаосът е най-опасен, когато започнеш да допускаш какво би могъл и не би могъл да засегне. Тук, в Ебу Дар, той се проявяваше в лицето на фракция, замислила да посегне на живота на самата Тюон.
Беше избягвала покушенията, откакто бе проходила, и беше преживяла всички. Предугаждаше ги. В известен смисъл беше израснала и укрепнала благодарение на тях. Как би могла да разбереш могъществото си, ако не изпращат убийци срещу теб?
Но измяната на Сурот… Хаос, и още как, след като самата водачка на Предтечите се беше оказала предателка. Връщането на света към ред щеше да е много, много трудно. Може би невъзможно.
Тюон изправи гръб. Не беше мислила как ще стане императрица от много години. Но щеше да изпълни дълга си.
Обърна се и влезе в залата за аудиенции, за да се изправи пред очакващото я множество. Като другите от Кръвта, беше покрила страните си с пепел в знак на траур за загубата на императрицата. Не хранеше голяма привързаност към майка си, но привързаността не беше необходима за една императрица. Задачата на императрицата е да осигурява ред и стабилност. Тюон бе започнала да разбира важността на тези неща едва след като бремето бе паднало върху раменете й.
Залата беше голяма, правоъгълна, осветена от канделабри между колоните и лъчи слънчева светлина, проникващи през широката тераса отзад. Тюон беше заповядала да махнат пътеките — предпочиташе ярката белота на плочите. Таванът бе покрит с фреска с рибари в открито море, с чайки и чисто небе, а стените бяха бледосини. Десет да’ковале бяха коленичили под канделабрите вдясно от Тюон. Бяха с прозирни дрехи и чакаха заповедите й. Сурот не беше сред тях. Гвардията на Смъртната стража се грижеше за нея — поне докато не порасте косата й.
Щом Тюон, облечена в надиплена рокля от най-тъмно морскосиньо, с пърхаща зад нея бяла пелерина, влезе, всички от простолюдието се смъкнаха на колене и опряха чела в пода. Тези от Кръвта коленичиха и сведоха глави.
Срещу да’ковале, от другата страна на залата, Ланел и Мелитен също бяха на колене. Окаишените им дамане бяха опрели чела в пода. Отвличането на Тюон се бе оказало непоносимо за няколко от тях и те бяха плакали неутешимо по време на отсъствието й.
Тронът й за аудиенции беше сравнително скромен — дървен стол с черно кадифе по облегалките и гърба. Веднага щом Тюон се настани, хората в залата започнаха да стават — всички освен да’ковале, които останаха на колене. Селусия застана до трона: златната й коса бе сплетена на дълга плитка от дясната й страна, лявата страна на главата й бе обръсната. Не носеше пепел по лицето, защото не беше от Кръвта, но бялата ивица на ръката й показваше, че и тя — като цялата империя — е в траур.
Юрил, секретарката на Тюон и тайната й Ръка, пристъпи от другата страна на стола. Гвардейците от Смъртната стража дискретно застанаха около нея и тъмната им броня заблестя на слънчевата светлина. Бяха особено бдителни напоследък. Предвид скорошните събития Тюон не можеше да ги упреква.
„Ето ме тук — помисли си, — обкръжена от моята мощ, с дамане от едната страна и Гвардията на Смъртната стража от другата. И все пак не се чувствам по-сигурна, отколкото бях с Матрим.“ Колко странно — да се чувства сигурна с него.
Точно пред нея, осветена от косо падащата от отворения балкон слънчева светлина, стоеше пъстра група от Кръвта. Най-висшият в нея бе капитан-генерал Галган. Нагръдникът на бронята му беше боядисан в тъмносиньо, толкова тъмно, че почти черно. Прашливо бялата му коса стърчеше на гребен и отзад беше сплетена до раменете му, защото беше от Висшата кръв. С него бяха и двама от Низшата кръв — флаг-генерал Наджира и флаг-генерал Ямада — и няколко по-низши офицери. Изчакваха търпеливо, като избягваха да срещнат погледа на Тюон.
На няколко стъпки по-назад стоеше друга група от Кръвта, предвождана от Фаверде Нотиш и дълголикия Аменар Шумада. И двамата бяха важни — толкова важни, че можеше да са опасни. Сурот нямаше да е единствената, която да търси удобна възможност в тези времена. Ако Тюон паднеше, на практика всяка висша особа можеше да стане императрица. Или император.