Той колебливо взе чантата.
— Предлагам ти избор, Беслан — каза Тюон. — Можеш да избереш екзекуция, ако желаеш. Няма да те направя да’ковале. Ще ти позволя да умреш с чест и ще бъде оповестено, че си умрял, защото си отхвърлил клетвите и си избрал да не подкрепиш господството на Сеанчан. Ако това пожелаеш, ще го позволя. Твоят народ ще узнае, че си умрял непокорен. Или можеш да избереш да им служиш по-добре. Можеш да избереш да живееш. Направиш ли това, ще бъдеш издигнат до Висшата кръв. Ще излезеш напред и ще царуваш така, както народът ти има нужда. Обещавам ти, че няма да управлявам делата на твоя народ. Ще искам ресурси и хора за армиите си, както се полага, и твоята дума не може да противоречи на моята. Извън това твоята власт в Алтара ще бъде абсолютна. Никой от Кръвта не ще им правото да заповядва, да вреди или да затваря твоите хора без моето разрешение.
— Ще приема и ще прегледам списък на благородни фамилии, които решиш, че би трябвало да бъдат издигнати до Низшата кръв, и ще издигна не по-малко от двадесет от тях, Алтара ще стане постоянното седалище на императрицата отсам океана. Като такава, ще бъде най-могъщото кралство тук. Можеш да избираш. — Наведе се напред и разпери пръсти. — Но разбери следното. Ако решиш да се присъединиш към нас, ще ми дадеш сърцето си, а не просто думите си. Няма да ти позволя да пренебрегнеш клетвите си. Давам ти този шанс, защото знам, че можеш да бъдеш силен съюзник, и смятам, че си бил подведен, може би от интригите на Сурот… Ще имаш един ден, за да вземеш решението си. Мисли добре. Майка ти бе решила, че това е най-добрият курс, а тя беше мъдра жена. Империята означава стабилност. Едно въстание би означавало само страдание, глад и неясен изход. В тези времена не е добре да си сам, Беслан.
Беслан гледаше кожената чанта в ръцете си. Наведе се в почтителен поклон, за да се оттегли, но движението беше сковано, сякаш се колебаеше.
— Можеш да си тръгнеш.
Той обаче не се обърна, за да напусне. Залата стихна. Беслан стоеше зяпнал чантата. Изражението му издаваше вътрешната му борба. Един да’ковале се приближи, за да го подкара навън, но Тюон вдигна ръка и го спря.
Наведе се напред. Дори някои от Висшата кръв запристъпваха нервно на място в очакване. Беслан продължаваше да гледа зяпнал чантата в ръцете си. Най-сетне вдигна глава и я погледна с решимост. А след това, изненадващо, отново падна на колене.
— Аз, Беслан от Дома Мицобар, обричам своята вярност и служба на Щерката на Деветте луни и чрез нея на Сеанчанската империя, сега и завинаги, освен ако тя не избере да ме освободи по своя воля. Земите ми и тронът ми са нейни, и ги предавам в нейните ръце. В това се заклевам пред Светлината.
Тюон си позволи усмивка. Зад Беслан капитан-генерал Галган пристъпи напред и се обърна към краля:
— Това не е подобаващият начин да…
Тюон го спря с жест.
— Настояваме тези хора да усвоят нашите порядки, генерале. Редно е и ние да приемем някои от техните.
Не прекалено много, разбира се. Но беше благодарна за дългите разговори с госпожа Анан — те й бяха помогнали да разбере някои неща. Сеанчанците може би бяха направили грешка с тези хора, като ги караха да полагат сеанчанските клетви за подчинение. Матрим беше положил тези клетви, но с лекота ги беше пренебрегнал, когато дойде времето — и все пак бе заявил твърдо, че ще спази думата си към нея, а хората му я бяха уверили, че е мъж на честта.
Колко странно, че бяха готови да поставят една клетва над друга. Особени бяха тези хора. Но трябваше да ги разбере, за да може да ги управлява — а трябваше да ги управлява, за да събере сили за завръщането си в Сеанчан.
— Клетвата ви ме удовлетворява, крал Беслан. Издигам ви до Висшата кръв и давам на вас и на фамилията ви господство над кралство Алтара, сега и завинаги. За неговото администриране и управление ще бъдете единствено под самия Имперски трон. Станете.
Той се изправи. Краката му трепереха.
— Сигурна ли сте, че не сте тавирен, милейди? — попита. — Защото аз определено не очаквах да направя това, когато влязох тук.
Тавирен! Тези хора с техните глупави предразсъдъци!