Выбрать главу

Тюон кимна.

— Сул-дам никога не са виждали подобно на него — продължи Юлан. — Допускаме, че е нещо, на което дамане може да бъдат научени, ако бъдат пленени подходящите марат-дамане. Тази удивителна способност, която те притежават, тоест да се прехвърлят мигновено от едно място на друго — ако е вярно, — ще се окаже втора техника с огромно тактическо предимство, която трябва да пленим.

Тюон отново кимна, докато оглеждаше картата: тя показваше мястото, наречено Тар Валон. Селусия Огласи:

— Най-висшата Щерка е любопитна да чуе твоите планове. Ще продължиш.

— Изразявам най-дълбока благодарност — отвърна с поклон Юлан. — Като Въздушен командир, имам честта да командвам ракен и то’ракен, служещи в Завръщането. Вярвам, че един удар в самото ядро на вражеските земи би бил не само възможен, но и изключително изгоден. Все още не ни се е налагало да воюваме с много от тези марат-дамане в сражение, но когато настъпим в земите, контролирани от Преродения Дракон, несъмнено ще се изправим срещу тях в голямо количество.

— Те допускат, че в момента не ги застрашаваме — продължи той. — Един удар сега би имал големи последствия за бъдещето. Всяка марат-дамане, която окаишим, е не само мощно оръжие, спечелено от нашите сили, но и оръжие, изгубено от нашия враг. Първите донесения твърдят, че има стотици и стотици марат-дамане, събрани в онова място, наречено Бялата кула.

„Толкова много?“ — помисли Тюон. Такава сила можеше изцяло да обърне хода на войната. Вярно, онези марат-дамане, които бяха пътували с Матрим, твърдяха, че няма да се замесят във войни. Всъщност марат-дамане, бивши Айез Седай, се бяха оказали — засега — безполезни като оръжия. Но дали беше възможно по някакъв начин да се заобиколят така наречените им клетви? Нещо, подхвърлено мимоходом от Матрим, я караше да се съмнява. Пръстите й се раздвижиха бързо.

— Щерката на Деветте луни се чуди как би могъл да се осъществи удар срещу тях — Огласи Селусия. — Разстоянието е огромно. Стотици левги.

— Ще използваме сила главно от то’ракен — заяви генерал Юлан. — С няколко ракен за разузнаване. Пленените от нас карти показват големи пространства степи с много малко обитатели, които може да се използват като пунктове за отдих по пътя. Бихме могли да нанесем удара през Муранди ето тук. — Посочи втора карта, която вдигнаха други двама адютанти. — И да стигнем до Тар Валон от юг. Ако Най-висшата Щерка благоволи, бихме могли да извършим набега нощем, докато марат-дамане спят. Целта ни ще е да пленим колкото може повече от тях.

— Изразява се учудване дали това наистина е възможно да се осъществи — Огласи Селусия. — Какъв брой бихме могли да използваме за такъв набег?

— При пълен ангажимент ли? — попита Юлан. — Вярвам, че бих могъл да събера между осемдесет и сто то’ракен за нападението.

Осемдесет до сто то’ракен. Това означаваше около триста войници със снаряжението, за да остане място за пленените марат-дамане. Триста души щеше да е значителна сила за такъв набег, но трябваше да се придвижват бързо и леко, за да не заседнат и да ги обкръжат.

— Ако Най-висшата Щерка благоволи — каза генерал Галган и отново пристъпи напред. — Вярвам, че планът на генерал Юлан има много достойнства. Съществува потенциален риск за голяма загуба, но никога няма да имаме такава удобна възможност. Ако се замесят в нашия конфликт, тези марат-дамане биха могли да ни осакатят. А ако успеем да получим достъп до това тяхно оръжие или дори до способността им да пътуват на големи разстояния… Вярвам, че рискът за всеки то’ракен в армията ни си заслужава печалбата.

— Ако Най-висшата Щерка благоволи — продължи генерал Юлан. — Нашият план налага използването на двадесет отделения от Небесния юмрук — всичко двеста бойци — и петдесет свързани сул-дам. Смятаме, че може би една малка група от Кървавите ножове също ще е подходяща.

Кървавите ножове, най-елитните членове на Небесния юмрук, който сам по себе си беше изключителна група. Юлан и Галган наистина се бяха посветили на тази операция! Никога не въвличаш Кървави ножове, освен ако не си съвсем сериозен, защото те не се връщаха от мисиите си. Задачата им беше да останат в тила, след като Юмруците се оттеглят, и да причинят щети — колкото може повече щети — на врага. Ако можеха да вкарат няколко от тях в Тар Валон със заповед да избият колкото може повече марат-дамане…