— Какво означава това? — попита намръщено Галган.
— Допускам, че Най-висшата Щерка знае за военното ми начинание срещу айилците — каза Тилий, все още на едно коляно. По време на схватката Тилий беше пленила дамане, въпреки че Тюон не знаеше много повече от това. Генерал Галган беше очаквал връщането й с известно любопитство, за да получи пълния доклад.
— В моето начинание — продължи Тилий — действах с хора от различни националности, които не бяха положили клетвите. Ще дам пълен доклад, когато наредите. — Поколеба се за миг и погледна главите. — Тези… същества… нападнаха отряда ми, докато яздехме на връщане, на десет левги от Ебу Дар. Понесохме тежки загуби. Донесохме няколко цели тела, както и тези глави. Вървяха на два крака, като хора, но много приличаха на животни. — Замълча отново. — Вярвам, че са това, което отсам океана наричат „тролоци“. Вярвам, че идват насам.
Хаос. Кръвта в залата заговориха колко неправдоподобно е това. Генерал Галган моментално нареди на офицерите си да организират патрули и да пратят бегачи да предупредят за възможна атака на града. Сул-дам забързаха напред да огледат главите, а гвардейците на Смъртната стража тихомълком заобиколиха Тюон във втори защитен кръг.
Тюон усещаше, че трябва да е стъписана. Но странно, не беше. „Значи Матрим е бил прав за това“ — даде тайно знак на Селусия. А беше убедена, че тролоците не са нищо повече от суеверие. Отново погледна главите. Отвратително.
Селусия изглеждаше обезпокоена. „Дали има и други неща, които той каза и които пренебрегнахме?“
Тюон се поколеба. „Ще трябва да го попитаме. Много би ми се искало да го върнем.“ Замръзна. Не се беше канила да признава толкова много. Но собствените й чувства будеха любопитство. Наистина се беше чувствала в безопасност с него, колкото и нелепо да изглеждаше. И съжаляваше, че не е с нея сега.
Тези глави бяха поредното доказателство, че знаеше твърде малко за него.
Трябваше да наложи контрол над разшумялата се тълпа. Даде знак на Селусия и тя огласи:
— Ще замълчите.
Залата стихна. Кръвта и сул-дам изглеждаха много притеснени. Тилий стоеше на едно коляно, навела глава. Да, трябваше да бъде разпитана много подробно.
— Тази новина не променя нищо — Огласи Селусия. — Ние вече съзнавахме, че Последната битка наближава. Оценяваме разкритията на лейтенант-генерал Тилий. Тя заслужава похвала. Но това само прави още по-спешна необходимостта да подчиним Преродения Дракон.
Това бе посрещнато с няколко кимвания, включително от генерал Галган. Беслан не изглеждаше толкова убеден. Изглеждаше просто обезпокоен.
— Ако Най-висшата Щерка благоволи — каза Тилий, все така навела глава.
— Позволено ти е да говориш.
— През тези последни няколко недели видях много неща, които ме навеждат на една мисъл — каза Тилий. — Дори преди да бъдат нападнати бойците ми, бях разтревожена. Мъдростта и благоволението на Най-висшата Щерка несъмнено й позволяват да вижда по-надалеч от такава като мен, но вярвам, че нашите завоевания дотук в тази земя бяха лесни в сравнение с онова, което би могло да ни сполети. Ако мога да си позволя такава дързост… вярвам, че Прероденият Дракон и свързаните с него може да се окажат по-добри съюзници, отколкото врагове.
Наистина беше дръзко. Тюон се наведе напред, лакираните й нокти изщракаха на облегалките на стола. Мнозина от Низшата кръв щяха да изпитат такова благоговение при среща с особа от императорската фамилия, камо ли с Най-висшата Щерка, че изобщо нямаше да посмеят да проговорят. А тази жена предлагаше съвети! При това в пряко противоречие с оповестената воля на Тюон!
— Едно трудно решение не винаги е решение, в което и двете страни са равностойни — заяви неочаквано Селусия. — Може би в този случай едно трудно решение е правилното, но трябва да се допусне и възможност да е погрешно.
Тюон примига от изненада. „Да — осъзна тя изведнъж. — Селусия вече е моята Истинореча.“ Щеше да е нужно време, докато привикне с тази й роля. Години бяха минали, откакто Селусия я беше поправяла или укорявала публично.
И все пак, среща с Преродения Дракон, лично? Наистина й беше нужен контакт с него, и го беше замисляла. Но нямаше ли да е по-добре да отиде при него със сила, след като армиите му са победени и Бялата кула съборена? Трябваше й изправен пред Кристалния трон при много добре контролирани обстоятелства и да разбира, че е длъжен да се покори на нейната власт.
И все пак… при бунтовете в Сеанчан… при едва стабилизираната й позиция тук, в Алтара… Добре, може би малко време за размисъл — малко време, за да си поеме няколко глътки въздух и да обезпечи това, което вече имаше — щеше да си заслужава отлагането на удара по Бялата кула.