„Проклет глупак. Още малко и ще почнеш да мислиш като нея, да виждаш знамения във всяко дребно нещо, да търсиш знаци и смисъл всеки път, щом някой заек притича през пътя ти или някой кон пръдне.“
Тоя вид предсказване на бъдещето си беше пълна глупост. Макар че трябваше да признае, вече се свиваше от страх всеки път, щом чуеше бухал да избуха два пъти.
— Обичал ли си някога жена, Талманес?
— Няколко — отвърна ниският мъж, димът се къдреше от лулата зад него.
— Мислил ли си да се жениш за някоя от тях?
— Не, слава на Светлината. — После явно премисли казаното. — В смисъл, тогава не беше подходящо за мен, Мат. Но съм сигурен, че за теб ще е чудесно.
Мат се намръщи. Щом Тюон скапано го беше решила накрая това с женитбата, не можеше ли поне да избере момент, когато другите да не чуят?
Но не. Излезе и го каза пред всички, включително и Айез Седай. Това означаваше, че Мат е обречен. Айез Седай бяха страхотни в пазенето на тайни, освен ако тези тайни можеха по някакъв начин да притеснят или да създадат неудобства на Матрим Каутон. Тогава човек можеше да е сигурен, че до вечерта новината ще се разпространи из целия лагер, че и из околните даже. Собствената му проклета майка — на безброй левги и левги разстояние — сигурно вече бе чула новината.
— Няма да оставя комара — измърмори Мат. — Нито пиенето.
— Вече го каза — изтъкна Талманес. — Три-четири пъти досега. Почти съм сигурен, че ако надникна нощем в палатката ти, ще те видя да бълнуваш насън: „Ще продължавам с проклетия комар! С проклетия комар и с пиенето! Къде ми е проклетото пиене? Някой да иска да заложи?“ — Лицето му беше абсолютно безизразно, но го имаше онзи намек за усмивка в очите му, стига да знаеш къде да гледаш.
— Просто държа всички да го знаят — заяви Мат. — Не искам някой да започне да си мисли, че се размеквам само защото… а бе знаеш защо.
Талманес го погледна утешително.
— Няма да се размекнеш само защото си женен, Мат. Някои от великите пълководци също са женени, доколкото знам. Даврам Башийр със сигурност, Родел Итуралд също. Не, от това, че си женен, няма да се размекнеш.
Мат кимна рязко. Добре, че това поне беше ясно.
— Може да станеш досаден обаче — отбеляза Талманес.
— О, стига! — възкликна Мат. — В следващото село, което намерим, сядаме да хвърлим зарове в кръчмата. Ти и аз.
Талманес се намръщи.
— И да им пия долнокачественото вино на тия планински селца? Моля те, Мат. Още малко и ще поискаш и ейл да пия.
— Че какво му е на ейла?
Чу познати гласове и се обърна. Олвер — с щръкналите уши и най-грозното дребно личице, каквото Мат изобщо бе виждал — седеше на гърба на Вятър и бъбреше с Ноал, който яздеше до него. Сбръчканият старец кимаше одобрително на думите му. Малкото момче изглеждаше изумително сериозно и несъмнено обясняваше поредната си теория как най-добре може да се промъкне човек в Кулата на Генджей.
— Ха — каза Талманес. — Ей го и Ванин.
Мат пак се обърна напред. Ванин винаги изглеждаше скапано нелепо, кацнал като огромен пъпеш на гърба на черния си кон и с щръкнали настрани крака. Но можеше да язди, за това нямаше никакъв спор.
— Все пак е Сардлен — заяви Ванин, щом спря до тях, и изтри потното си плешиво теме. — Селото е ей там, отпред. На картата се води Хиндерстап. А бе добри са му картите — добави с неохота.
Мат въздъхна облекчено. Беше започнал да си мисли, че ще се скитат из тия планини, докато Последната битка дойде и си отиде.
— Страхотно — почна той, — можем да…
— Село ли? — кресна груб женски глас.
Мат се обърна с въздишка — този път на досада. Трите ездачки си пробиваха път през колоната. Талманес с неохота вдигна ръка на войниците да спрат, докато Айез Седай връхлитаха горкия Ванин. Дебелият мъж се сви на седлото. Изглеждаше така, все едно предпочита да го хванат как краде коне — и да го осъдят на смърт за това, — отколкото да го разпитват Айез Седай.
Джолайн водеше глутницата. Някога Мат сигурно щеше да я нарече хубавичко момиче, с тая тънка фигура и мамещите кафяви очи. Но лишеното от възраст айезседайско лице вече го държеше нащрек. Не, вече нямаше и да помисли за Зелената като за хубавичка. Позволиш ли си да мислиш за една Айез Седай като за хубавичка, за две цъквания с език ще те омотае на пръста си и ще скачаш под командата й. Ами че Джолайн вече на два пъти беше намекнала, че от Мат щяло да стане добър Стражник!
Беше ли му още ядосана, че я плесна по задника? Не можеше да го нарани със Силата, разбира се — дори без медальона му, тъй като Айез Седай се бяха заклели да не използват Силата за убиване, освен при много изрични обстоятелства. Но Мат не беше глупав. Забелязал беше, че клетвите им не казват нищо за използване на ножове.