— По два за Едесина и за мен — заяви твърдо Джолайн. — По два за бившите сул-дам. Не си въобразяваш, че ще ги оставя бандата ти да ги поквари, нали?
— Две сул-дам — каза Мат, без да се хваща на въдицата й. — Това прави осем коня.
— Два за Сетале. Предполагам, че ще иска да се махне от всичко това с нас.
— Десет.
— Още два за Теслин — добави Джолайн. — Тя несъмнено ще иска да тръгне с нас, въпреки че в момента няма какво да каже по въпроса. И ще ни трябват четири товарни животни, за да ни носят багажа. Те също ще трябва да се сменят, тъй че още четири. Двайсет.
— И как ще ги храните? — попита Мат. — Ако яздите толкова бързо, няма да има време конете да пасат. Бездруго едва се намира храна за тях напоследък.
Това се беше оказало голям проблем. Пролетта не идваше. Ливадите, покрай които минаваха, бяха кафяви от нападалите листа, мъртвата зимна трева бе сплескана от снега, едва тук-там се мяркаше покълнала нова или бурен. Конете можеха да се хранят с изсъхнали листа и трева, разбира се, но не беше същото.
Ако земята не решеше да се раззелени скоро… хм, чакаше ги тежко лято. Но това беше съвсем друг проблем.
— Ще трябва да ни дадеш храна, разбира се — каза Джолайн. — И някакви пари за ханове…
— А кой ще се грижи за всички тези коне? Вие ли ще ги тимарите всяка вечер, ще им преглеждате подковите, ще се грижите дали дажбите им са отмерени правилно?
— Ами значи ще трябва да вземем и няколко от войниците ти — отвърна Джолайн, явно недоволна. — Необходимо неудобство.
— Единственото, което е необходимо — заяви твърдо Мат, — е хората ми да стоят там, където са нужни, а не където са неудобство. Не, те остават — и няма да получите никакви пари от мен. Ако искате да тръгнете, може да вземете по един кон всяка и един товарен да ви носи нещата. Ще ви дам малко зоб за горките животни, макар че и това ще е голяма щедрост.
— Но само с по един кон за всяка няма да можем да се движим много по-бързо от армията! — каза Джолайн.
— Тъй ли? — Мат й обърна гръб. — Ванин, иди кажи на Мандевин да предаде на всички. Скоро спираме на лагер. Знам, че е още следобед, обаче искам Бандата да е достатъчно далече от селото, за да не ги заплашваме, но и достатъчно близо, та неколцина да идем да опипаме как са нещата.
Ванин кимна и смуши коня покрай колоната.
— А, Ванин — подвикна след него Мат. — И гледай Мандевин да разбере, че като казвам „неколцина“, имам предвид наистина много малка група, плюс мен и Талманес. Няма да позволя в селото да нахлуят седем хиляди войници, търсещи забавления! Ще купя каруца и колкото ейл мога да намеря и ще го пратя в лагера. Искам обаче стриктен ред и никой да не ми се вясва в селото. Разбрано?
Ванин кимна малко сърдито. Не е приятно да си този, който трябва да каже на мъжете, че няма да има отпуски. Мат отново се обърна към Айез Седай.
— Е? Приемате ли учтивото ми предложение, или не?
Джолайн само изсумтя и подкара в тръс коня си назад, явно отказала се от възможността да тръгне сама. Жалко. Макар че сигурно нямаше да й трябват повече от три дни, за да намери някой мухльо в някое село, който да й даде конете си, та групата й да може да тръгне по-бързо.
Едесина също тръгна, а Теслин пое след нея, като изгледа Мат с любопитство, но и с нещо като разочарование. Мат извърна очи, ядосан на себе си. Какво му пукаше на него какво си мисли?
— Това беше странно от твоя страна, Мат — подхвърли Талманес.
— Кое? Ограничението за мъжете ли? Добри хора са, Бандата, но не познавам войници, които да не са склонни да се набутат в някоя беля от време на време, особено ако се намира ейл.
— Не говоря за мъжете, Мат — каза Талманес и се наведе да изчука лулата си в стремето. Пепелта се посипа по каменния път. — Говоря за това как се отнесе с Айез Седай. Светлина, Мат, можехме да се отървем от тях! Според мен двайсет коня и малко пари щяха да са добра сделка, за да се отървем от две Айез Седай.
— Няма да позволя да ме разиграват — заяви Мат упорито и махна с ръка на Бандата да продължи похода. — Дори за да се отърва от Джолайн. Ако иска нещо от мен, да ме помоли с ей толкова учтивост поне, а не да се опитва да ме притиска да й дам каквото иска. Не съм й някакво паленце. — Да го изгори дано, не беше! И не се държеше като съпруг, каквото и да значеше това.
— Тя наистина ти липсва — каза Талманес малко изненадано.
— Какви ги дърдориш пък сега?
— Мат, ти не си винаги особено изтънчен човек, признавам. Понякога чувството ти за хумор наистина е малко хапливо и тонът ти е доста груб. Но рядко си пълен грубиян, не обиждаш преднамерено. Наистина си изнервен, нали?