„Това е опасно, Млади бико. Прекалено силно идваш тук. Ще умреш.“
— Винаги казваш това — отвърна Перин. — Кажи ми каквото искам да знам. Кажи ми как да се науча.
„Упорито кутре. Върни се, когато няма да искаш така настойчиво да пъхаш муцуната си в гнездо на усойници.“
А след това нещо блъсна Перин, тежест премаза ума му. Всичко изчезна и той бе изхвърлен — като листо, понесено от буря — от вълчия сън.
Файле усети как мъжът й се размърда до нея в съня си. Погледна го в тъмната стая. Макар да лежеше на постелята до него, не беше спала. Беше чакала, заслушана в дъха му. Той се обърна на гръб и промърмори сънено.
„Точно тази нощ да е неспокоен…“ — помисли тя ядосано.
Бяха на една неделя път от Малден. Бежанците бяха вдигнали лагер — добре, лагери по-скоро — до един плавателен канал, който водеше право към пътя за Джеанна, вече съвсем наблизо.
През последните няколко дни нещата бяха вървели гладко, макар Перин да беше преценил, че Аша’ман все още са твърде изтощени, за да правят портали. Вечерта беше прекарала с мъжа си — припомни му няколко важни причини да е женен, и то тъкмо за нея преди всичко. Той определено беше въодушевен, макар да я имаше онази странна напрегнатост в погледа му. Не опасна напрегнатост, просто печална. Призраци го бяха обладали, докато бяха разделени. Тя също си имаше няколко. Но пък не можеше да очаква, че всичко ще си остане същото, а разбираше, че той все още я обича — обичаше я пламенно. Това стигаше, тъй че Файле не се тревожеше повече.
Но все пак се канеше да предизвика спор, който да изтръгне тайните му. Щеше обаче да изчака още няколко дни. Добре беше да му се напомни, че не бива да е прекалено самодоволен, но нямаше да е хубаво да го накара да си помисли, че не цени това, че си го е върнала.
Точно обратното. Файле се усмихна, обърна се и отпусна ръка на косматите му гърди; главата й бе полегнала на голото му рамо. Обичаше този грамаден, връхлетял като лавина по планински склон в живота й мъж. Това, че отново е с него, бе по-сладко дори от победата и спасяването й от Шайдо.
Очите му трепнаха и се отвориха и тя въздъхна. Колкото и да го обичаше, искаше й се да си беше останал да спи тази нощ! Не го ли беше изтощила достатъчно?
Той я погледна. Златните му очи сякаш едва доловимо засияха в тъмното — тя знаеше, че това е само игра на светлината. После я придърпа към себе си.
— Не спах с Берелайн — каза хрипливо. — Каквото и да разправят.
Скъпият й, мил, прям Перин.
— Зная, че не си — прошепна му тя утешително.
Чула беше слуховете. Буквално всяка жена, с която беше говорила в лагера, от Айез Седай до слугинята, се беше преструвала, че си държи езика зад зъбите, но бяха изтърсвали една и съща новина: Перин прекарал една нощ в палатката на Първата на Майен.
— Не, наистина — настоя Перин и в гласа му се прокрадна умолителна нотка. — Не съм, Файле. Моля те.
— Казах, че ти вярвам.
— Но прозвуча… Не знам. Да го изгори дано, прозвуча все едно, че ревнуваш.
Щеше ли изобщо да се научи?
— Перин — каза тя строго. — На мен ми трябваше почти цяла година — да оставим огромното усилие — да те съблазня и се получи само защото беше намесена женитба! Берелайн няма нужното умение да се справи с теб.
Той вдигна дясната си ръка и объркано се почеса по брадата. После само се усмихна.
— Освен това — добави тя и се гушна в него — ти изрече думите. И аз ти вярвам.
— Значи не ревнуваш?
— Разбира се, че ревнувам — отвърна тя и го плесна по гърдите. — Перин, не съм ли ти обяснила това? Един съпруг трябва да знае, че жена му е ревнива, иначе няма да разбере колко държи на него. Човек пази онова, което му е най-скъпо. Честно, ако продължаваш да ме караш да казвам такива неща, няма да ми останат никакви тайни!
Той изсумтя тихо:
— Съмнявам се, че е възможно.
После затихна и тя затвори очи, надяваше се отново да заспи. Отвън долитаха далечните гласове на стражи, чуваха се и удари на чук: някой от налбантите — Джерасид, Емин или Фалтон — бе останал да работи късно през нощта. Хубаво беше да чува отново този звук. Айилците бяха негодни, станеше ли дума за коне, и Шайдо или бяха пуснали на свобода пленените от тях, или ги бяха превърнали в товарни животни. През времето, прекарано в Малден, беше видяла много чудесни кобили да теглят каруци.
Трябваше ли да се чувства странно, че се е върнала? Беше прекарала по-малко от два месеца в плен, но й се бяха сторили като години. Години, прекарани в шетане за Севанна и в произволни наказания. Но това време не я беше прекършило. Странно, през онези дни се беше чувствала повече като благородничка, отколкото преди.