— Ти унищожи хората, които убиваха и грабеха в името на Дракона — каза Файле. — Обезглави водачеството на Шайдо, да не говорим за нещата, които научи за сеанчанците. Мисля, че за Дракона постигнатото от теб ще надвишава многократно това, че не му връщаш Масема.
— Може би си права — изломоти сънено Перин. — Проклети цветове… Не искам да те гледам как спиш, Ранд. Какво е станало с ръката ти? Заслепен от Светлината глупак, грижи се по-добре за себе си. Ти си всичко, което имаме… Последният лов идва…
Файле едва успя да долови последното. Защо говореше за ръката на Ранд и за лов? Дали наистина заспиваше този път?
Скоро той захърка. Файле се усмихна и поклати глава. Наистина беше вол понякога. Но си беше нейният вол. Измъкна се от постелята, облече си халата и го върза. Последваха чехлите. След това се шмугна през платнищата на входа. Арела и Ласайл пазеха отвън с две Деви. Девите й кимнаха мълчаливо. Щяха да опазят тайната.
Файле остави Девите да пазят, взе Арела и Ласайл и тръгна в тъмното. Арела беше тъмнокоса тайренка, по-висока от повечето Деви и с груб нрав. Ласайл беше нисичка, светлокожа и много нежна, вървеше с изящно полюшване на бедрата. Бяха толкова различни, колкото можеха да са две жени, сигурно, въпреки че пленничеството им ги беше сплотило всички. И двете бяха от Ча Файле, бяха пленени с нея и превърнати в гай-шайн.
След като повървяха малко, други две Деви се присъединиха към тях. Подминаха лагера и продължиха до едно място с две израснали една до друга върби. Малко преди тях ги чакаха Баин и Чиад, все още с бялото на гай-шайн. И двете бяха Деви, първосестри и скъпи на Файле. Бяха по-верни дори от онези, които й се бяха заклели. Верни на нея и все пак необвързани с клетви към нея. Противоречие, с което можеха да се справят само айилци.
За разлика от Файле и останалите, Баин и Чиад не бяха смъкнали бялото само защото Шайдо бяха победени. Щяха да го носят година и един ден. Всъщност идването им тук тази нощ — жест на признателност към живота им отпреди пленничеството — поставяше на изпитание онова, което им позволяваше честта им. Но признаваха, че да си гай-шайн в лагера на Шайдо няма нищо общо с традицията.
Файле ги срещна с усмивка, но не ги засрами, като ги нарече по име или прибегне до езика на жестовете на Девите. Все пак не можа да се сдържи и ги попита добре ли са, докато взимаше малкия вързоп от Чиад.
Чиад — красива, със сиви очи и къса светлочервена коса, скрита под качулката на халата на гай-шайн — се намръщи на въпроса.
— Гаул претърси целия лагер да ме намери и, както ми съобщават, е надвил дванайсет алгай’д’сисвай с копието си. Май ще трябва все пак да му направя брачния венец, след като всичко това свърши.
Файле се усмихна.
Чиад отвърна на усмивката.
— Той не очакваше, че един от мъжете, които е убил, ще се окаже този, на когото Баин беше гай-шайн. Не мисля, че Гаул се радва на това, че му слугуваме и двете.
— Глупав мъж — каза Баин, по-високата. — Съвсем типично за него, да не гледа къде забива копието си. Не можа да убие когото трябва, без да избие още няколко покрай него. — Двете се изкискаха.
Файле се усмихна и кимна. Айилският хумор й беше непостижим.
— Много ви благодаря, че ми ги донесохте — каза тя и вдигна малкия вързоп.
— Няма нищо — отвърна Чиад. — Днес имаше много работна ръка, тъй че беше лесно. Алиандре Марита Кигарин вече те чака при дърветата. Ние трябва да се върнем в лагера.
— Да — добави Баин. — Гаул може да поиска пак да му изтрием гърба или да му донесем вода. Ядосва се, щом го попитаме, но гай-шайн печелят чест само със служба. Какво друго да правим?
Двете отново се разсмяха, а Файле поклати глава, щом затичаха обратно към лагера, с развети халати. Потръпна при мисълта какво ли ще е да облече тези дрехи отново, макар и само за да й напомнят за дните й в служба на Севанна.
Кокалестата Арела и изящната Ласайл тръгнаха с нея към двете върби. Девите стражи се задържаха назад, да пазят отдалече. Към тях се присъедини трета Дева, излязла от сенките — пратена сигурно от Баин и Чиад да пази Алиандре.
Тъмнокосата кралица стоеше под дърветата. Беше си върнала царствения облик, особено с разкошната червена рокля и златните верижки, стегнали косата й. Беше екстравагантна гледка, сякаш кралицата бе решила да заличи времето, което бе преживяла като слугиня. Облеклото й подсети Файле за простия халат, в който се беше загърнала. Но не можеше да направи нещо повече, за да не събуди Перин. Арела и Ласайл носеха везани бричове и ризи, обичайни за хората в Ча Файле.