Съображенията му за Итуралд бяха също толкова горчиви. Той му се беше заклел, но клетвите за вярност могат да се променят. Тук, близо до Погибелта, Итуралд и бойците му щяха да имат твърде малка възможност да се обърнат срещу Ранд. Бяха във враждебна територия и неговите Аша’ман щяха да са единствената им възможност бързо да се върнат в Арад Доман. Оставеше ли го в отечеството му обаче, Итуралд можеше да събере войски и може би да реши, че вече не се нуждае от защитата на Преродения Дракон.
Много по-безопасно беше да държи двете войски във вражеска територия. Мразеше да разсъждава така, но това бе една от главните разлики между предишния Ранд и мъжа, в който се беше превърнал. Само един от двамата можеше да направи каквото трябва, колкото и да му беше омразно.
— Наришма — извика Ранд. — Портал.
Не беше нужно да се обръща, за да усети как Наришма привлече Единствената сила и започна да заплита. Настръхна от усещането и едва успя да надвие изкушението. Все по-трудно ставаше да посегне към Силата, без да повърне, а нямаше да го направи пред очите на Итуралд.
— До края на неделята ще разполагаш със сто Аша’ман — заговори той на Итуралд. — Предполагам, че ще ги използваш добре.
— Да, мисля да направя точно това.
— Искам ежедневни доклади, дори да не се случва нищо — отвърна Ранд. — Изпращай вестоносците през портал. До четири дни ще вдигна лагера и тръгвам за Бандар Еваан.
Башийр изсумтя. Ранд за първи път споменаваше за този ход. Ранд обърна коня си към отворения зад тях портал. Някои от Девите вече бяха скочили през него, първи както винаги. Наришма с плитките със звънчетата по тях стоеше отстрани. Той също бе някогашен Пограничник, преди да стане Аша’ман. Твърде много размита преданост и тук. Кое щеше да постави на първо място Наришма? Отечеството си? Ранд? Айез Седай, на която бе Стражник? Ранд беше убеден, че мъжът е верен. Беше един от дошлите при него при Думайски кладенци. Но най-опасните врагове са тези, за които си приел, че можеш да им се довериш.
„На никого от тях не можеш да се довериш! — каза Луз Терин. — Не трябваше изобщо да ги допускаме толкова близо до нас. Ще се обърнат против нас!“
Лудият винаги губеше самообладание в близост до мъже, способни да преливат. Ранд смуши Тай’дайшар, без да обръща внимание на бълнуванията му, макар гласът да го върна отново към онази нощ. Нощта, в която бе сънувал Моридин, а Луз Терин бе изчезнал от ума му. Стомахът му се сви от мисълта, че сънищата му вече не са безопасни. Беше започнал да разчита на тях като на убежище. Можеше да го обсебят кошмари, но си бяха негови кошмари.
Защо бе дошъл да му помогне Моридин в Шадар Логот, по време на битката със Самаил? Що за коварни мрежи заплиташе? Твърдеше, че Ранд е нахлул в неговия сън, но дали това не беше просто поредната лъжа?
„Трябва да ги унищожа — помисли си той. — Всички Отстъпници трябва да унищожа. И този път трябва да го направя окончателно. Трябва да съм твърд.“
Само че Мин не искаше да е твърд. А той не искаше да я плаши, точно нея. С Мин нямаше игри. Можеше да го нарича глупак, но не лъжеше, а заради това му се искаше да е мъжът, който тя желаеше да бъде. Но смееше ли? Можеше ли един мъж, способен да се засмее, да се изправи пред неизбежното при Шайол Гул?
„За да живееш, трябва да умреш“ — отговорът на един от трите му въпроса. Успееше ли, то паметта му — наследството му — щеше да живее след неговата смърт. Не беше много утешително. Не искаше да умре. Че кой иска? Айилците твърдяха, че не търсят смъртта, макар да я прегръщаха, щом дойдеше.
Влезе в портала и Пътуването го върна в чифлика в Арад Доман, с кръга от борове, обкръжил отъпканата морава и дългите редици палатки. Човек трябваше да е твърд, за да се изправи пред собствената си смърт, да се срази с Тъмния, докато кръвта му се излива по камъните. Кой можеше да се смее пред това?
Ранд поклати глава. Това, че Луз Терин бе в ума му, не помогна.
„Тя е права“ — промълви ненадейно Луз Терин.
„Тя ли?“
„Красивата. С късата коса. Казва, че трябва да счупим печатите. Права е.“
Ранд замръзна. Дръпна юздите на Тай’дайшар, без да обръща внимание на ратая, дошъл да го прибере. Луз Терин да се съгласява…
„А след това?“ — попита Ранд.
„След това ще умрем. Ти обеща, че можем да умрем!“
„Само ако надвием Тъмния. Знаеш, че ако той спечели, за нас няма да остане нищо. Дори смърт.“