Не, един самотен мъж, приближаващ се към армията, не представляваше опасност. Самотен мъж, бягащ от нея обаче, щеше да е повод за тревога. Идващият към лагера можеше да е приятел, враг или нито едно от двете. Мъж, огледал лагера и препуснал след това назад, почти сигурно щеше да е шпионин. Стига Гавин да не тръгнеше назад, преди да е издал намеренията си, предните постове на Брин едва ли щяха да го притеснят.
Светлина, колко добре щеше да му дойде една постеля. Беше прекарал без отдих две нощи, през всяка бе подремнал само за два часа, загърнат в наметалото. Беше изнервен и раздразнен, отчасти просто на себе си, че бе отказал да отседне в хан, за да не би да го догонят Младоците. Примига да махне умората от очите си и пришпори Претендент надолу по склона. Вече се беше обвързал.
Не. Беше се обвързал в мига, в който остави зад себе си Слийти в Дорлан. Младоците вече щяха да знаят за измяната му. Слийти нямаше да им позволи да си губят времето в търсене. Щеше да им е казал каквото знаеше. За жалост едва ли щяха да са изненадани. Неведнъж го бяха поглеждали намръщено или объркано заради начина, по който говореше за Елайда и Айез Седай.
Бялата кула не заслужаваше предаността му, но Младоците… никога нямаше да може да се върне при тях. За първи път колебанията му се разкриваха пред много хора. Никой не знаеше, че бе помогнал на Сюан в бягството й, нито се беше разчуло за задявките му с Егвийн.
И все пак заминаването му беше правилно. За първи път от месеци действията му съвпадаха с порива на сърцето му. Да спаси Егвийн. Това бе нещо, в което можеше да вярва.
Подходи бавно към окрайнините на лагера, стараеше се да съхрани външно спокойствие. Ненавиждаше идеята да сътрудничи на бунтовничките Айез Седай почти толкова, колкото и това, че бе изоставил хората си. Тези бунтовнички не бяха по-добри от Елайда. Точно те бяха изтикали Егвийн като своя Амирлин — за мишена. Егвийн! Едва Посветена. Пионка. Ако се проваляха в домогванията си за Кулата, те самите може би щяха да избегнат наказанието. Егвийн щяха да я екзекутират.
„Ще вляза. Ще я спася някак. След това ще я вразумя и ще я измъкна от всички Айез Седай. Може би дори ще успея да вразумя и Брин. Всички можем да се върнем в Андор, да помогнем на Елейн.“
Подкара Претендент с подновена решимост, прогонил отчасти умората. За да стигне до командния пост, трябваше да мине през лагера на цивилните, които надвишаваха на брой същинските войници. Готвачи, които да приготвят храната. Жени, които да я разнасят и да мият съдовете. Колари, които да докарват храната. Дърводелци, които да поправят колите, с които карат храната. Ковачи, които да правят подковите за конете, каращи колите, които карат храната. Търговци, които да изкупуват храната, и интенданти, които да я разпределят. Не толкова почтени търговци, които търсеха печалба от войниците и тяхната заплата, и жени, които търсеха същото. Момчета, които да разнасят съобщенията с надеждата, че някой ден и те ще носят меч.
Беше пълна бъркотия. Мешавица от съборетини и палатки, всяка с различен цвят, форма и състояние, една от друга по-окаяни. Дори генерал като Брин не можеше да наложи повече ред на цивилните, които вървяха след войниците. Хората му щяха да поддържат мира сред тях, повече или по-малко, но не можеха да им наложат военна дисциплина.
Гавин мина през всичко това, без да обръща внимание на подвикващите след него да излъскат меча му или да му продадат сладка кифла. Цените щяха да са ниски — това място се изхранваше от войниците, — но с бойния му кон и хубавото облекло щяха да го вземат за офицер. Купеше ли от един, другите щяха да надушат парата и накрая щеше да е обкръжен от безброй желаещи да му продадат нещо.
Не слушаше виковете им, вперил очи напред към самата армия. Палатките й бяха изпънати в спретнати редици, групирани по отделения със забити знамена. Гавин можеше да се досети за разположението и без да го е видял. Брин обичаше организацията, но също така силно залагаше на делегираните права. Бе позволил на офицерите си да устроят лагерите си, както те пожелаят, което водеше до не толкова еднакво подреждане — но пък много по-добро за самоподдръжка.
Подкара направо към палисадата. Цивилните не се оказаха толкова лесни за пренебрегване обаче. Виковете им зад гърба му се задържаха във въздуха редом с миризмите на готвене, нужник, конски тор и евтин парфюм. Лагерът не беше толкова многолюден като град, но също тъй не беше и толкова добре поддържан. Пот и дим от горящи готварски огньове, застояла вода и некъпани тела. Дощя му се да покрие лицето си с кърпа, но се въздържа. Щеше да заприлича на глезен благородник, навирил нос над обикновените хора.