— Не се съмнявам в това. Светлина, момче! Винаги си бил талантлив. Но смяташ ли, че заради умението ти с меча думите ти имат повече тежест? Длъжен ли съм да те изслушам, защото ще ме убиеш, ако не го направя? Мислех, че съм успял да те науча поне на някои неща.
Брин беше остарял. Но възрастта не го беше огънала — напротив, лежеше удобно на раменете му. Малко повече бяло по слепоочията, малко повече бръчки около очите, но все още беше достатъчно силен и с гъвкаво тяло, и изглеждаше с години по-млад, отколкото беше всъщност. Човек можеше да погледне Гарет Брин и да не види нищо повече от мъж в разцвета на силите си.
Гавин сдържа гнева си и погледна генерала в очите. Брин издържа погледа му спокойно. Хладнокръвно. Както подобава на генерал. Както трябваше да го направи и самият Гавин.
Той извърна поглед, изведнъж засрамен.
— Светлина! — промълви уморено. — Извинявай, Гарет. Прав си. Държах се като глупак.
— Добре е, че го чувам — изсумтя Брин. — Започвах вече да се чудя какво е станало с теб.
Гавин въздъхна и избърса потното си чело. Нямаше ли нещо студено за пиене тук? Гневът му се стопи и се почувства ужасно изтощен.
— Беше трудна година. И се уморих, докато яздех насам. Изтощен съм. И страшно изнервен.
— Не си само ти, момче — каза Брин, въздъхна, отиде до масичката за сервиране, наля една чаша и му я подаде. Оказа се някакъв хладък гаден чай и Гавин отпи само глътка.
— Тези времена са изпитание за всички ни — въздъхна пак Брин, наля и на себе си, отпи и направи гримаса.
— Какво е това? — попита Гавин и погледна чашата си.
— Чай. Не мога да го понасям.
— Защо го пиеш тогава?
— Бил полезен за здравето — изсумтя Брин и преди Гавин да успее да отвори уста, продължи: — Е, сега да те оковавам ли, или ще ми кажеш защо реши да нахълташ в командния ми пост с бой?
Гавин пристъпи напред.
— Гарет. Заради Егвийн е. Те са я пленили.
— Айез Седай в Бялата кула ли?
Гавин кимна отсечено.
— Знам. — Брин отпи още една глътка и пак се намръщи.
— Трябва да я спася! Дойдох да те помоля за помощ.
— И как смяташ да проникнеш в Бялата кула? Дори айилците не можаха да влязат.
— Защото не искаха — отвърна Гавин. — Но аз нямам нужда да завземам града. Искам само да се промъкна вътре с малка сила и да… да я изведа. Всеки камък си има пукнатина. Ще намеря начин.
Брин остави чашата си и го погледна. Коравото му лице бе олицетворение на благородството.
— Я ми кажи едно нещо, момче. Как ще накараш нея да дойде с теб?
Гавин зяпна.
— Ами… ще дойде с радост. Защо не?
— Защото ни е забранила да я спасяваме — каза Брин и сплете пръсти зад гърба си. — Поне аз така разбрах. Айез Седай не ми казват много. Въпреки че би трябвало да се доверяват повече на човек, от когото зависят да им води обсадата. Но както и да е, Амирлин по някакъв начин може да се свързва с някои от тях и им е наредила да не правят никакви опити да я спасяват.
Какво? Това беше нелепо! Айез Седай в лагера явно изопачаваха фактите.
— Брин, тя е пленничка! Айез Седай, които чух да говорят за нея, казаха, че я бият всеки ден. Те ще я екзекутират!
— Едва ли. Тя е там вече няколко недели и все още не са я убили.
— Ще я убият — повтори припряно Гавин. — Знаеш, че ще я убият. Можеш да показваш известно време пленен враг пред вражеските войници, но рано или късно трябва да му набучиш главата на пика, за да разберат, че е мъртъв и че е свършено. Знаеш, че съм прав.
Брин го изгледа и кимна.
— Може би. Но все пак нищо не мога да направя. Обвързан съм от клетви, Гавин. Нищо не мога да направя, освен ако момичето не ми заповяда.
— Ще позволиш да загине?!
— Ако се наложи, за да спазя клетвата си — да.
Ако Брин беше обвързан с клетва… е, по-скоро Айез Седай щеше да изрече лъжа, отколкото Гарет Брин да наруши думата си. Но Егвийн!? Все пак трябваше да може да направи нещо!
— Ще се опитам да ти уредя среща с някоя от Айез Седай, на които служа — каза Брин. — Вероятно те могат да направят нещо. Ако ги убедиш, че е необходима спасителна акция и че Амирлин ще я иска, тогава ще видим.
Гавин кимна. Все пак беше някакъв напредък.
— Благодаря ти.
Брин махна равнодушно с ръка.
— Макар че би трябвало да те арестувам. Затова, че рани трима от хората ми, ако не за друго.
— Накарай някоя Айез Седай да ги Изцери — каза Гавин. — Доколкото чух, имаш предостатъчно Айез Седай, които да те тормозят.
— Ба. Изобщо не мога да ги накарам да Изцерят някого, освен ако не е застрашен животът му. Един падна лошо, докато яздеше, и ми казаха, че Цярът само щял да го приучи на безразсъдство. „Болката е урок сама по себе си — така каза оная проклетница. — Ще го научи друг път да внимава“.