— Но сигурно ще направят изключение за тези тримата. В края на краищата са ранени от враг.
— Не знам — отвърна Брин. — Сестрите рядко посещават войниците. Гледат си тяхната си работа.
— Видях една във външния лагер — подхвърли Гавин разсеяно.
— Младо момиче ли? Тъмна коса, без неостаряващото айезседайско лице?
— Не, тази си беше Айез Седай. Познах я тъкмо по лицето. Малко пълничка, със светла коса.
— Вероятно оглежда за Стражници. Правят го това.
— Не мисля — отвърна Гавин и го погледна. — Скри се при перачките. — И щом го каза, осъзна, че онази жена като нищо може да е шпионка на Бялата кула.
Брин се намръщи. Сигурно и той си помисли същото.
— Я ела да ми я покажеш — каза и поведе Гавин навън.
— Така и не ми обясни какво правиш тук, Гавин — подхвърли, щом излязоха.
— Казах ти — отвърна Гавин и несъзнателно посегна към меча си. — Ще намеря начин да измъкна Егвийн от плен.
— Нямах предвид това. Питах защо си тук. Защо не си в Кемлин, да помагаш на сестра си?
— Имаш вести от Елейн? — възкликна Гавин. Светлина! Трябваше да попита по-рано. Наистина беше уморен. — Чух, че тя е била в лагера ти. Върнала ли се е в Кемлин? В безопасност ли е?
— Не е при нас от много време — отвърна Брин. — Но доколкото знам, се справя добре. — Погледна го. — Искаш да кажеш, че не знаеш?
— Какво да знам?
— Е, на слухове не може да се разчита. Но много от тях бяха потвърдени от Айез Седай, които Пътуваха до Кемлин. Сестра ти държи Лъвския трон. Изглежда, се е справила с повечето бъркотия, която й остави майка ви.
Гавин вдиша дълбоко. Слава на Светлината! Елейн беше жива. Елейн държеше трона. Облачното небе му се стори малко по-светло.
— Наистина не знаеш значи? — попита Брин. — Къде си бил, момче? Ти вече си Първи принц на меча — или ще бъдеш, щом се върнеш в Кемлин! Мястото ти е до сестра ти.
— Първо Егвийн.
— Дал си клетва — каза строго Брин.
— Знам. Но щом Елейн е на трона, значи е в безопасност. Поне засега. Ще измъкна Егвийн и ще я отведа в Кемлин, където ще мога да я наглеждам. Ще мога да наглеждам и двете.
— Много ще ми е интересно как ще се оправиш с измъкването. Но твоя си работа. Защо обаче не беше до Елейн, докато тя се опитваше да вземе трона? Какво толкова правеше, че да е по-важно от това?
— Бях… въвлечен — отвърна Гавин, без да го поглежда.
— Въвлечен? Ти беше в Бялата кула, когато всичко това… — Брин изведнъж млъкна. Повървяха за миг в тишина.
— Къде чу да говорят Сестри за плена на Егвийн? — попита Брин. — Как разбра, че я наказват?
Гавин не отвърна.
— Кръв и кървава пепел! — изруга Брин. — Знаех, че този, който води набезите, е твърде добре осведомен. И търсех изтичане на сведения тук, сред офицерите си!
— Вече е без значение.
— Аз ще го реша това — каза Брин. — Избивал си мои хора. Водил си набези срещу мен!
— Водех набези срещу бунтовници — заяви Гавин и го погледна твърдо. — Можеш да ме обвиниш, че влязох с бой в лагера ти, но честно ли очакваш да се чувствам виновен, че съм помагал на Бялата кула срещу сила, която я обсажда?
Брин замълча. После кимна отсечено.
— Добре. Но това все пак те прави вражески командир.
— Вече не — заяви Гавин. — Отказах се от командирството.
— Но…
— Помагах им — продължи Гавин. — Вече не. Нищо от това, което виждам тук, няма да стигне до враговете ти, Брин. Заклевам се в Светлината.
Брин не отвърна веднага. Подминаха група палатки, навярно за старши офицери, на път към палисадата.
— Добре — най-сетне отрони Брин. — Вярвам, че не си се променил чак толкова, та да нарушиш думата си.
— Не бих престъпил тази клетва — отсече Гавин. — Как може изобщо да си го помислиш?
— Сблъсквам се напоследък с някои неочаквани отмятания от клетви — каза Брин. — Но казах, че ти вярвам, момче. И наистина ти вярвам. Но все пак не ми обясни защо не се върна в Кемлин.
— Егвийн беше с Айез Седай — отвърна Гавин. — Доколкото знаех, Елейн също беше с тях. Мястото изглеждаше подходящо за мен, макар да не бях много сигурен дали ми харесва властта на Елайда.
— А Егвийн какво е за теб? — попита го тихо Брин.
Гавин го погледна в очите.
— Не знам. Бих искал да знам.
Най-неочаквано Брин се изкиска.
— А, ясно. Разбирам. Дай сега да я намерим тази Айез Седай, която смяташ, че си видял.
— Наистина я видях, Гарет — каза Гавин и кимна на стражите, щом излязоха през портата. Те отдадоха чест на Брин, но изгледаха Гавин настръхнали, все едно виждаха пепелянка. И толкова по-добре.