— Ще видим. Все едно, щом ти уредя среща с водачките на Айез Седай, искам думата ти, че ще се върнеш в Кемлин. Егвийн я остави на нас. Ти трябва да помогнеш на Елейн. Мястото ти е в Андор.
— Бих могъл да кажа същото за теб. — Гавин огледа гъмжилото цивилни. Къде беше видял жената?
— Би могъл — изсумтя Брин. — Но няма да е вярно. Майка ти се погрижи за това.
Гавин го погледна изненадано.
— Тя ме изпъди, Гавин. Изгони ме и ме заплаши със смърт.
— Невъзможно!
Лицето на Брин беше помръкнало.
— И аз си мислех така. Но все пак е вярно. Нещата, които ми каза… жилеха, Гавин. И още как.
Само това каза, но от неговите уста говореше много. Гавин никога не беше чувал от него и дума на недоволство от положението му или от заповедите, които е получил. Беше верен на Мургейз — верен с такава непоклатима преданост, за каквато един владетел може само да мечтае.
— Трябва да е било част от някакъв план — каза Гавин. — Познаваш майка ми. Ако те е уязвила, имало е някаква причина.
Брин поклати глава.
— Никаква причина нямаше освен глупавата й любов към онова надуто конте Гебрил. Толкова беше луднала по него, че едва не съсипа Андор.
— Никога! — възмути се Гавин. — Гарет, точно ти би трябвало да знаеш това!
— Би трябвало — промълви Брин. — Де да беше така.
— Имала е друг мотив — настоя упорито Гавин. — Но вече никога няма да го узнаем. Проклетият ал-Тор! Търпение нямам да дойде денят, в който ще го убия.
Брин го изгледа сърдито.
— Ал-Тор спаси Андор, синко. Поне доколкото бе възможно за човек.
— Как можа да кажеш това?! — кипна Гавин. — Как можеш да говориш така за онова чудовище? Той уби майка ми!
— Не знам дали да вярвам на онези слухове — отвърна Брин и потърка брадичката си. — Но ако са верни, момче, може би е направил услуга на Андор. Не знаеш колко зле беше станало накрая.
— Не мога да повярвам, че чувам това — възкликна Гавин и ръката му посегна към меча. — Няма да слушам повече името й да се петни така, Брин. Най-сериозно.
Брин го погледна право в очите. Погледът му беше толкова твърд. Като очи, изсечени в гранит.
— Винаги ще говоря истината, Гавин. Все едно кого ще предизвика срещу мен. Тежко ли е да се чуе? Е, и да се живее е тежко. Няма полза да се оплакваш. Но синът й трябва да знае. В края, Гавин, майка ти се обърна против Андор, и се събра с Гебрил. Тя трябваше да бъде премахната. Ако ал-Тор е направил това за нас, длъжни сме да му благодарим.
Гавин поклати глава. Гневът и изумлението се бореха в него. И това да го чуе от Гарет Брин?
— Това не са приказки на отритнат любовник — заяви Брин. Лицето му беше сурово, обуздал беше всякакви чувства. Говореше съвсем тихо. — Мога да приема, че една жена може да загуби обичта си към един мъж и да я отдаде на друг. Да, на жената Мургейз мога да простя. Но на Мургейз кралицата? Тя предаде кралството на онази змия. Прати съюзниците си да бъдат надвити и пленени. Не беше с ума си. Понякога, когато ръката на един войник забере, се налага да се отреже, за да се спаси животът му. Радвам се на успеха на Елейн и ме боли, когато изричам тези думи. Но трябва да погребеш омразата си към ал-Тор. Не той беше проблемът. Майка ти беше.
Гавин стисна зъби. „Никога. Никога няма да простя на ал-Тор. Не и за това.“
— Виждам упоритостта в очите ти — каза Брин. — Толкова по-важно е да се върнеш в Андор. Ще видиш. Ако не вярваш на мен, попитай сестра си. Чуй тя какво ще ти каже за това.
Гавин кимна рязко. Стига с това. Забеляза напред мястото, където беше видял жената. Огледа отдалече редиците перачки, после тръгна към тях, като се провря между двама търговци, които продаваха яйца от вмирисани кафези, пълни с кокошки.
— Насам — подхвърли през рамо, може би твърде рязко.
Не се обърна да види дали Брин ще го последва. Скоро генералът го настигна, видимо недоволен, но закрачи редом до него. Тръгнаха по пълната с хора криволичеща уличка между облечени в бозавокафяво и сиво хора и скоро стигнаха до редицата жени, коленичили пред две дълги дървени корита. В другия край стояха мъже и наливаха вода в коритата, а жените изпираха дрехите в коритото със сапуна и след това ги изплакваха в другото. Нищо чудно, че земята наоколо бе кална. Но поне миришеше на сапун и на чистота.
Жените бяха запретнали ръкави над лактите и повечето си бъбреха разсеяно, докато търкаха прането в дървото на коритата. Всички бяха облечени в същите кафяви поли като онази, която беше видял на Айез Седай. Гавин отпусна небрежно ръка на меча си, докато ги оглеждаше отзад.
— Коя? — попита Брин.
— Един момент. — Бяха десетки. Наистина ли беше видял каквото си мислеше? Защо една Айез Седай щеше да е точно в този лагер преди всичко? Елайда едва ли щеше да прати Айез Седай да шпионира. Лицата им ги издаваха много лесно.