Въздъхна, после смъкна роклята си и смени долната си риза. Направи го на тъмно: свещите и маслото се пестяха строго.
Легна и се зави. Не беше толкова наивна, че да изпитва вина за нещата, които бе сторила. Всяка Сестра в Бялата кула се стремеше да се издигне, нали това бе смисълът на живота! Нямаше и една Айез Седай, която да не е готова да промуши и първата си приятелка в гръб, ако прецени, че това ще й даде предимство. Приятелките на Шериам просто бяха малко по-… опитни в това.
Но защо краят на времето трябваше да идва точно сега? Други, с които бе свързана, говореха за славата и за великата чест да си жива в такова време, но Шериам не беше съгласна. Беше се включила, за да се издигне в политиката на Бялата кула, да има властта да накаже онези, които я презираха. Изобщо не беше искала да участва в някакво окончателно разчистване на сметки с Преродения Дракон. И определено никога не беше желала да има нищо общо с Избраните!
Но вече нищо не можеше да се направи. Най-добре беше просто да се наслади на мира и на това, че бе освободена от изтезанията и от самодоволното дърдорене на Егвийн. О, да…
Отвън пред входа на палатката бе застанала жена с огромна мощ в Силата.
Шериам отвори очи стъписана. Можеше да усети преливащи жени като всяка друга Сестра. „Кръв и пепел! — помисли си с ужас и стисна очи. — Не пак!“
Платнището на входа се люшна. Тя отново отвори очи и видя катраненочерна фигура, застанала над леглото й. Лунните лъчи откъм оставения отворен вход едва я очертаваха. Беше загърната в свръхестествен мрак, ивици черен плат пърхаха зад нея, лицето бе забулено в пълна чернота. Шериам ахна, хвърли се от постелята си и коленичи на пода на палатката. Присви се в очакване болката отново да се стовари върху й.
— А… — изстърга глас в ушите й. — Добре. Покорна си. Радвам се.
Не беше Халима. Шериам така и не беше успяла да усети Халима — тя, изглежда, през цялото време беше преливала сайдин. Освен това Халима никога не се беше появявала толкова… драматично.
Такава мощ! Най-вероятно беше някоя от Избраните. Или най-малкото беше някоя много могъща слугиня на Великия господар, много над Шериам. Това дълбоко я притесни и тя се поклони разтреперана.
— Обичам да служа, Велика господарке — заговори бързо Шериам. — Аз, която съм благословена да коленича пред вас, да живея в тези времена, да…
— Стига дърдорене — изръмжа гласът. — Добре си поставена в този лагер, разбирам?
— Да, Велика господарке — отвърна Шериам. — Аз съм Пазителката на хрониките.
Непознатата посетителка изсумтя.
— Пазителка на дрипава сган самозвани Айез Седай бунтовнички. Но все едно. Трябваш ми.
— Живея, за да служа, Велика господарке — повтори Шериам още по-притеснена. Какво искаше това същество от нея?
— Егвийн ал-Вийр трябва да бъде свалена.
— Какво? — попита стъписано Шериам. Сноп от Въздух я шибна през гърба и той пламна. Глупачка! Да се самоубие ли искаше? — Моля за извинение, Велика господарке — заговори тя бързо. — Простете ми за изблика. Но една от Избраните ми заповяда да помогна да бъде издигната в Амирлин!
— Да, но това се оказа… лош избор. Трябваше ни дете, а не жена с лице на дете. Тя трябва да бъде отстранена. Ще се погрижиш тази група глупави бунтовнички да престане да я подкрепя. И да се сложи край на проклетите посещения в Тел-айеран-риод. Как става тъй, че толкова много от вас ходят там?
— Имаме тер-ангреали — отвърна Шериам колебливо. — Няколко като кехлибарени плочки, други няколко с формата на железен диск. И няколко пръстена.
— А, сънеплетци — каза тъмната фигура. — Да, те биха могли да вършат работа. Колко са?
Шериам се поколеба. Първият й, инстинктивен порив бе да излъже или да увърта — като че ли трябваше да затаи точно това сведение от гостенката. Но да излъжеш една от Избраните? Лош избор.
— Имахме двайсет — отвърна искрено Шериам. — Но един беше с Леане, която плениха. С това ни остават деветнайсет. — Достатъчно за срещите на Егвийн в Света на сънищата — по един за всяка Заседателка и един за самата Шериам.
— Да — изсъска загърнатата в мрак фигура. — Вършат работа, наистина. Открадни сънеплетците и ми ги дай. На тази сган не й е работа да стъпва там, където вървят Избраните.
— Аз… — Да открадне тер-ангреали? Как щеше да се справи с това? — Живея, за да служа, Велика господарке.