— Точно така. Направиш ли това за мен, ще бъдеш щедро възнаградена. Провалиш ли се… — Фигурата помисли за миг. — Имаш три дни. Всеки сънеплетец, който не успееш да прибереш за това време, ще ти струва един пръст на ръка или крак. — След тези думи Избраната отвори портал посред самата палатка и изчезна. Шериам успя да зърне познатите облицовани с плочки коридори на Бялата кула от другата страна.
Да открадне сънеплетците!? Всичките деветнайсет? „Велика Тъмнина! Трябваше да я излъжа за броя, който имаме! Защо не излъгах?“
Остана дълго на колене, задъхана; мислеше за безизходицата, в която отново бе попаднала. Времето й на мир явно беше приключило.
Оказа се кратко.
— Ще бъде съдена, разбира се — каза Сеайне. Кротката Бяла седеше на стол, предложен й от двете Червени, които пазеха килията на Егвийн.
Вратата на килията бе отворена и Егвийн седеше на трикрако столче вътре — също дадено й от Червените. Двете пазачки, пълничката Кариандре и строгата Патринда, я наблюдаваха внимателно от коридора, без да изпускат Извора. Сякаш ако сваляха щита и за миг, Егвийн щеше да изхвърчи навън и да се бори със зъби и нокти за свободата си.
Егвийн не им обръщаше внимание. Двата й дни затвор не бяха приятни, но ги бе понесла с достойнство. И щеше да продължи така. Въпреки че я заключваха в малка стаичка с врата, която не пропускаше никаква светлина. Въпреки че й отказваха да си смени оцапаната с кръв рокля на новачка. Нямаше да се огъне.
Червените пускаха посетителките й с неохота, но пък нямаше как да ги спрат — законът на Кулата позволяваше посещенията. Егвийн беше изненадана, че изобщо има посетителки. Сеайне беше поредната. Няколко от другите бяха Заседателки. Любопитно. При все това Егвийн беше зажадняла за новини. Как реагираше Кулата на затварянето й? Все още ли бяха толкова дълбоки и широки пропастите между Аджите, или работата й бе започнала да гради мостове между тях?
— Елайда съвсем категорично наруши закона на Кулата — каза Сеайне. — И това бе засвидетелствано от пет Заседателки от пет различни Аджи. Опита се да предотврати съда, но беше неуспешно. Някои обаче се вслушаха в аргумента й.
— И какъв беше той? — попита Егвийн.
— Че ти си Мраколюбка — отвърна Сеайне. — И че заради това те е изпъдила от Кулата, а след това те е набила.
Егвийн се смрази. Ако Елайда успееше да спечели достатъчно подкрепа за този аргумент…
— Няма да устои — утеши я Сеайне. — Това не е някое затънтено село, където Драконовият зъб, драснат на нечия врата, е достатъчен, за да го осъдят.
Егвийн повдигна вежда. Самата тя бе отраснала в „затънтено село“ и там имаха достатъчно разум, за да търсят нещо повече от слухове, преди да осъдят някого, каквото и да е престъплението. Но си замълча.
— Тъй че това обвинение трудно ще мине според мерките на Кулата — продължи Сеайне. — И подозирам, че тя няма да се опита да го докаже в съда — отчасти защото ако го направи, ще трябва да ти позволят да се защитиш, а мисля, че ще предпочете да те държи изолирана.
— Да — промълви Егвийн и изгледа двете отпуснали се на пейката Червени. — Вероятно си права. Но ако не може да докаже, че съм Мраколюбка, и не може да предотврати това да стигне до съда…
— Оскърблението не е достатъчно, за да бъде свалена — каза Сеайне. — Максималното наказание е формално отстраняване от Съвета и наказание за един месец. Ще си запази шала.
„Но ще загуби много доверие“ — помисли си Егвийн. Беше окуражаващо. Но как да направи така, че Елайда да не я задържи изолирана? Трябваше да продължи натиска си… но как, след като беше затворена в тази килия? Малко време беше изтекло, но пропуснатите възможности вече я глождеха.
— Ще присъстваш ли на съда? — попита Егвийн.
— Разбира се — отвърна невъзмутимо Сеайне, както и трябваше да се очаква от Бяла. Някои Бели бяха самото олицетворение на хладнокръвие и логика. Сеайне беше много по-сърдечна и топла, но все пак ужасно сдържана. — Аз съм Заседателка, Егвийн.
— Все още виждате влияния от раздвижването на Тъмния, нали?
Егвийн потръпна, като си спомни случилото се с Леане.
— Да. — Гласът на Сеайне стана по-тих. — Като че ли стават все по-лоши. Смърт на слуги. Развалена храна. Цели сектори от Кулата се преподреждат най-безразборно. Втората кухня снощи се премести на шестия етаж, а цял сектор от жилищата на Жълтата Аджа се озова в мазето. Същото каквото се случи с Кафявите, а онова все още не е оправено.
Егвийн кимна. Както се бяха разместили стаите, малкото новачки, чиито стаи бяха останали на местата си, бяха настанени на двайсет и първия и двайсет и втория етаж, където преди бяха жилищата на Кафявата Аджа. Всички Кафяви с неохота се бяха преместили долу в крилото. Щеше ли промяната да остане постоянна? Преди Сестрите винаги бяха обитавали същинската Кула, а новачките и Посветените живееха в крилото.