Мин се изчерви, все едно Авиенда я беше обидила. Колко странна реакция.
— Не съм сигурна. — С тръсване на китката Мин измъкна нож от ръкава си и го завъртя между пръстите си. — Едва ли съм беззащитна.
Ново движение и ножът изчезна в другия й ръкав. Защо влагоземците толкова обичаха да се перчат с такива фокуси с ножовете си? Том Мерилин също имаше слабост към това. Не разбираше ли Мин, че Авиенда можеше три пъти да й среже гърлото за времето, докато преметне ножа си като някой уличен фокусник? Авиенда обаче си замълча. Мин явно се гордееше с умението си и нямаше нужда да я обезсърчава.
— Това не е важно — отвърна Авиенда и продължи работата си. — Не бих се била с теб, освен ако не си ми нанесла много тежка обида. Моята първосестра те смята за приятелка и бих искала и аз да те смятам за такава.
— Добре — отвърна Мин, скръсти отново ръце и се загледа към Ранд. — Хм, това като че ли е добре. Трябва да призная, че идеята да го делим не ми харесва много.
Авиенда се поколеба, после топна пръст във ведрото.
— На мен също.
Най-малкото не й харесваше идеята да го дели с жена, която не познаваше много добре.
— Тогава какво ще правим?
— Ще продължаваме както досега — отвърна Авиенда. — Ти си имаш каквото желаеш, а аз съм заета с други неща. Когато дойде друго време, ще ти кажа.
— Много… много прямо от твоя страна — каза Мин объркано. — Заета си с други неща? Например да си топиш пръста в това ведро и да капеш в другото?
Авиенда отново се изчерви.
— Да! Точно така. Ще ме извиниш.
Стана и бързо се отдалечи. Знаеше, че не трябва да се ядосва, но не можа да се сдържи. Мин да й натяква за наказанието й. Да не може да отгатне какво искат Мъдрите от нея. Ранд ал-Тор непрекъснато да се излага на опасност, а тя да не може пръста си да мръдне, за да му помогне.
Не можеше да търпи повече. Закрачи през кафявата трева, стискаше и отпускаше юмруци. Искаше да е колкото се може по-далече от Ранд. Както беше тръгнал този ден, щеше да забележи набръчкания й пръст и да я попита защо го е топила! Ако разбереше, че Мъдрите я наказват, сигурно щеше да направи нещо безразсъдно и да се изложи като глупак. Мъжете бяха такива, а Ранд ал-Тор най-много от всички.
Газеше по жилавата трева, по четвъртитите петна на мястото на вдигнатите палатки, провираше се между щъкащите насам-натам влагоземци. Подмина редица войници, които си подаваха чували със зърно и ги мятаха на голям фургон с впряг от два товарни коня с огромни копита.
Вървеше и едва се сдържаше да не избухне. Истината беше, че самата тя май беше готова да направи нещо „безразсъдно“, също като Ранд ал-Тор. Защо? Защо не можеше да разбере в какво греши? Другите айилци в лагера като че ли също не знаеха, макар, разбира се, да не бяха говорили пред нея за наказанията й. Добре помнеше, че бе виждала подобни наказания, докато беше Дева, но пък знаеше, че трябва да стои настрана от работите на Мъдрите.
Заобиколи фургона и се усети, че отново е тръгнала към Ранд ал-Тор. Той говореше с трима от интендантите на Даврам Башийр. Бе с цяла глава по-висок и от тримата. Един от тях, мъж с дълги черни мустаци, посочи към коневръзите и каза нещо. Ранд зърна Авиенда и вдигна ръка към нея, но тя бързо се обърна и продължи към айилския стан в северната част на моравата.
Стисна зъби, мъчеше се — безуспешно — да укроти гнева си. Никакво право ли нямаше да се ядоса, дори на самата себе си? Светът отиваше към края си, а тя си губеше времето с наказания! Забеляза напред малка група Мъдри — Амис, Баир и Мелайне. Стояха до купчина стегнати за път кафяви шатри. Дългите вързопи имаха ремъци, за да се носят по-лесно на рамо.
Трябваше да се върне при ведрата и да удвои усилията си. Но не го направи. Като дете с пръчка, подгонило нарша, закрачи кипнала право към Мъдрите.
— Авиенда? — попита Баир. — Приключи ли вече с наказанието си?
— Не, не съм — заяви тя и спря, стиснала юмруци. Вятърът задърпа роклята й, но тя я остави да заплющи. Забързани лагерни работници — айилци, както и салдейци — ги заобикаляха отдалече.
— Защо? — попита Баир.
— Не се учиш достатъчно бързо — добави Амис и поклати белокосата си глава.
— Не се уча достатъчно бързо ли? Научила съм всичко, което поискахте от мен! Запомних всеки урок наизуст, повторих всеки факт, изпълних всяко задължение. Отговорих на всичките ви въпроси и видях как кимахте одобрително на всеки отговор!
Изгледа ги отвисоко и продължи:
— Мога да преливам по-добре от всяка жива айилка. Оставих копията и приех мястото си сред вас. Изпълних всяко свое задължение и потърсих чест при всеки повод. Но вие продължавате да ми давате наказания! Повече няма да го търпя. Или ми кажете какво искате от мен, или ме изгонете.