Очакваше гняв. Очакваше разочарование. Очакваше да й обяснят, че една проста чирачка няма право да възразява на Мъдри. Очакваше най-малкото да й наложат още по-тежко наказание заради дързостта й.
Амис погледна Мелайне и Баир, после каза:
— Не ние те наказваме, чедо. — Грижливо подбираше думите си. — Тези наказания идват от самата теб.
— Каквото и да съм направила — заяви Авиенда, — не разбирам защо трябва да ме правите на да’цанг. Засрамвате себе си, като се отнасяте с мен така.
— Дете? — Амис я погледна в очите. — Отхвърляш ли наказанията ни?
— Да — отвърна тя с разтуптяно сърце. — Отхвърлям ги.
— Смяташ, че залозите ти са силни като нашите, така ли? — попита Баир, заслонила с ръка старческото си лице. — Смяташ, че си ни равна?
„Равна на тях? — Обзе я паника. — Не съм им равна! Имам още години да се уча. Какво правя?“
Можеше ли да отстъпи? Да ги помоли за прошка, да срещне някак своя тох? Трябваше бързо да се върне при наказанието си и да мести водата. Да! Точно това трябваше да направи! Трябваше да отиде и…
— Не виждам повече причина да се уча — чу се да казва вместо това. — Ако тези наказания са единственото, което ви е останало да ме учите, длъжна съм да приема, че съм научила всичко, което трябва. Вече съм готова да се присъединя към вас.
Стисна зъби в очакване да последва взрив от гняв и неверие. Къде й беше умът? Не трябваше да допуска глупавите приказки на Мин да я разгневят толкова.
И тогава Баир започна да се смее.
Звучен смях, с цяло гърло, нелеп за толкова дребна жена. Мелайне се присъедини към нея, слънцекосата Дева се държеше за издутия от бременността корем.
— Трябваше й повече време, отколкото на теб, Амис! — възкликна Мелайне. — Най-упоритото момиче, което съм виждала.
Изражението на Амис беше необичайно добронамерено.
— Добре си дошла, сестро — каза тя.
Авиенда примигна.
— Какво?!
— Вече си една от нас, момиче! — каза Баир. — Или скоро ще бъдеш.
— Но аз ви се опълчих!
— Една Мъдра не може да позволи на други да я тъпчат — каза Амис. — Ако дойде в сянката на нашето сестринство с мисленето на чирачка, никога няма да види себе си, като една от нас.
Баир хвърли поглед към Ранд ал-Тор. Той стоеше в далечината и говореше със Сарийн.
— Така и не разбирах колко важни са порядките ни, докато не проучих тези Айез Седай. Най-нисшестоящите се умилкват и просят като кучета, а тези, които се смятат за по-висши от тях, ги пренебрегват. Цяло чудо е, че изобщо постигат нещо!
— Но при Мъдрите има йерархия — каза Авиенда. — Нали?
— Йерархия? — Амис беше озадачена. — Някои от нас имат повече чест от други, спечелена с мъдрост, действия и опит.
Мелайне вдигна пръст.
— Но е важно — жизненоважно дори, — че всяка Мъдра е готова да защити своя кладенец. Ако вярва, че е права, не може да си позволи да бъде изтикана настрана, дори от друга Мъдра, колкото и да е стара или мъдра.
— Никоя жена не е готова да се присъедини към нас, докато не заяви, че е готова — продължи Амис. — Трябва да се представи като равна на нас.
— Едно наказание не е истинско наказание, освен ако не го приемеш, Авиенда — каза Баир, все така усмихната. — Смятахме, че си готова още преди няколко недели, но ти упорито продължаваше да се подчиняваш.
— Започнах да си мисля едва ли не, че си горделива, момиче — добави с мила усмивка Мелайне.
— Не е вече момиче — поправи я Амис.
— О, още си е момиче — каза Баир. — Докато не се свърши още едно нещо.
Авиенда беше замаяна. Бяха казали, че не се учи достатъчно бързо. Не се учи да държи на себе си! Никога не беше позволявала на други да я разиграват, но тези жени не бяха „други“ — бяха Мъдри, а тя им беше чирачка. Какво ли щеше да се случи, ако Мин не я беше разгневила? Трябваше да й благодари, макар Мин да не разбираше какво е направила.
„Докато не се свърши още едно нещо…“
— Какво още трябва да направя? — попита Авиенда.
— Руйдийн — каза Баир.
Разбира се. Една Мъдра посещаваше свещения град два пъти в живота си. Веднъж щом станеше чирачка, веднъж — щом станеше пълноправна Мъдра.
— Нещата вече ще са различни — каза Мелайне. — Руйдийн вече не е като някога.
— Това не е основание да изоставим старите порядки — отвърна й Баир. — Градът може да е отворен, но никой няма да е толкова глупав, че да мине между стълбовете. Авиенда, ти трябва да…