— Баир — прекъсна я Амис, — ако нямаш нищо против, бих искала аз да й го кажа.
Баир се поколеба, после кимна.
— Да, разбира се. Така е редно. Сега ти обръщаме гръб, Авиенда. Няма да те видим повече, докато не се върнеш при нас като сестра, завърнала се от дълго пътуване.
— Сестра, за която сме забравили, че познаваме — добави с усмивка Мелайне. Двете се обърнаха, а Амис тръгна към терена за Пътуването. Авиенда побърза да я догони.
— Този път можеш да си облечена, полага се на положението ти — заговори Амис. — Обикновено щях да те посъветвам да отидеш пеш до града, въпреки че вече знаем Пътуването, но смятам, че в този случай ще е най-добре да се заобиколи обичаят. Все пак не бива да Пътуваш пряко до самия град. Съветвам те да Отпътуваш до твърдината Студени скали и оттам да продължиш пеш. Трябва да прекараш известно време в Триделната земя, за размисъл.
Авиенда кимна.
— Ще ми трябва мях с вода и храна.
— Готови са и те чакат в укреплението — каза Амис. — Очаквахме да прескочиш скоро тази пропаст. Трябваше да си я прескочила преди дни след всички намеци, които ти подадохме.
Авиенда заби поглед в земята.
— Няма от какво да се срамуваш — увери я Амис. — Бремето е на нашите плещи. Въпреки шегите на Баир ти се справи добре. Някои жени прекарват месеци и месеци в наказания, докато решат, че им стига. Трябваше да сме твърди с теб, дете — по-твърди, отколкото съм виждала досега да се отнасят с готова чирачка. Толкова малко време остава!
— Разбирам — отрони Авиенда. — И… ви благодаря.
Амис изсумтя.
— Принуди ни да сме много изобретателни. Запомни това време и срама, който изпита, защото е срамът, който ще изпита всяка да’цанг, ако я оставиш на съдбата й. И не могат да се измъкнат просто като настоят за избавление.
— Какво правите, ако някоя чирачка заяви, че е готова да бъде Мъдра още през първите няколко месеца обучение?
— Ще я напердашим няколко пъти и ще я пратим да копае дупки сигурно. Не знам обаче това да се е случвало някога. Най-близо беше Севанна.
Авиенда се беше чудила защо Мъдрите бяха приели Севанна без възражения. Заявлението й явно се беше оказало достатъчно и Амис и другите са били принудени да я приемат.
Амис придърпа шала си.
— При Девите, които пазят терена на Пътуването, има един вързоп за теб. Щом стигнеш до Руйдийн, пътувай до центъра на града. Ще намериш стъклените колони. Мини през центъра им и после се върни тук. Изкарай дните си в бягане до града. Толкова те натоварихме, че това време ти е нужно за размисъл. Сигурно ще е последното, което ще имаш задълго.
Авиенда кимна.
— Битката иде.
— Да. Върни се бързо, след като минеш през стълбовете. Ще трябва да обсъдим как най-добре да се оправим с Кар-а-карн. Той се е… променил след последната нощ.
— Разбирам. — Авиенда си пое дълбоко дъх.
— Върви. И се върни. — Старата жена натърти на последната дума. Някои не оцеляваха в Руйдийн.
Авиенда я погледна мълчаливо в очите и кимна. Амис в много отношения й беше като втора майка. Сега я възнагради с рядката си усмивка. В следващия миг й обърна гръб като другите две.
Авиенда вдиша дълбоко и погледна над отъпканата трева към къщата, където Ранд говореше с интендантите. Лицето му беше изопнато, ръката с отсечената длан бе зад гърба му, с другата ръкомахаше оживено. Усмихна му се, макар да не гледаше към нея.
„Ще се върна за теб.“
После леко затича към терена на Пътуването, взе вързопа и заплете портал, който щеше да я прехвърли на безопасно разстояние от твърдината Студени скали, до едно скално образувание, наречено Копието на Девата, от което щеше да пробяга до твърдината и да се приготви.
Порталът се разтвори и я лъхна познатият сух въздух на Пустинята.
Тя се шмугна през него. Ликуваше.
Честта й се беше върнала.
— Излязох през малък шлюз, Айез Седай — заговори Шемерин, навела глава пред другите в палатката. — Всъщност не беше трудно, след като напуснах Кулата и стигнах в града. Не посмях да замина през някой от мостовете. Не можех да позволя Амирлин да разбере какво правя.
Романда я гледаше, скръстила ръце. Две месингови лампи осветяваха палатката, шест жени слушаха разказа на бегълката. Лелейн също бе тук, колкото и да се беше мъчила Романда да скрие от нея за срещата. Беше се надявала, че слабичката Синя, замаяна от високото си положение в лагера, няма да прояви интерес към толкова дребно събитие.
До нея беше Сюан. Бившата Амирлин се беше лепнала за Лелейн като репей. Романда беше неимоверно доволна от новооткритата способност да се Цери усмиряване — все пак беше Жълта, в края на краищата, — но отчасти съжаляваше, че се беше случило точно със Сюан. Сякаш Леане не й стигаше. Не беше забравила лукавия нрав на Сюан, въпреки че толкова много други в лагера май го бяха забравили. Смалената мощ в Силата не означаваше отслабени възможности да се плетат интриги.