Шериам също беше тук, естествено. Червенокосата Пазителка седеше до Леане. Шериам напоследък се държеше отчуждено и едва поддържаше достойнството, полагащо се за Айез Седай. Глупава жена. Трябваше да бъде свалена от поста. Всички го разбираха. Ако Егвийн изобщо се върнеше — а Романда се молеше тя да се върне, макар и само за да осуети плановете на Лелейн, — щеше да се отвори шанс. Нова Пазителка.
Другата Сестра в палатката беше Магла. Романда и Лелейн бяха спорили — сдържано, разбира се — коя първа да разпита Шемерин. Решили бяха, че ще е най-честно да го направят заедно. Тъй като Шемерин беше Жълта, Романда имаше правото да свика заседанието в своята палатка. Беше пълна изненада, когато Лелейн се появи не само със Сюан, но и с Шериам по петите. Но така и не бяха уточнили колко придружителки да доведе всяка. Тъй че Романда беше останала само с Магла. Жената с яките рамене седеше до нея и кротко слушаше изповедта. Дали Романда не трябваше да повика още някоя? Щеше да е прекалено явно търсене на равновесие, понеже щеше да забави разпита.
Макар че това всъщност изобщо не беше разпит. Шемерин говореше охотно, без да се съпротивлява на въпросите. Седеше на малко трикрако столче пред тях. Романда рядко беше виждала толкова готово да се самонаказва дете.
„Не е дете — поправи се тя. — Пълноправна Айез Седай е, каквото и да казва. Да те изгори дано, Елайда, че си превърнала една от нас в това!“
Шемерин беше някогашна Жълта. Проклятие, тя все още беше Жълта. Приказваше вече повече от час, отговаряше на въпроси за положението в Бялата кула. Сюан първо я беше попитала как е успяла да избяга.
— Моля да ми простите, че потърсих работа в лагера, без да дойда при вас, Айез Седай — каза Шемерин, навела глава. — Но аз избягах от Кулата в нарушение на закона. Като Посветена, напуснала без разрешение, съм бегълка. Знаех, че ще бъда наказана, ако се разкрия. Задържах се в района, защото го познавам добре. Когато дойде армията ви, видях възможност за работа и я използвах. Но моля ви, не ме принуждавайте да се върна. Няма да представлявам опасност. Ще потърся живот като обикновена жена и няма да използвам способностите си.
— Ти си Айез Седай — заяви Романда, като се постара да не издаде гнева си. Поведението на тази жена придаваше много повече достоверност на казаните от Егвийн неща за властолюбивото управление на Елайда в Кулата. — Каквото и да твърди Елайда.
— Аз… — Шемерин само поклати глава. Светлина! И преди не беше от най-самоуверените Айез Седай, но беше стъписващо колко ниско е паднала.
— Кажи ми за този шлюз — подкани я Сюан и се наведе напред. — Къде е?
— В югозападния край на града, Айез Седай — отвърна Шемерин. — На пет минути път от древните статуи на Елейан ал Ландерин и Стражниците й. — Поколеба се и добави смутено: — Но вратата е малка. Не можете да преведете през нея никаква войска. Знам я само защото имах задължението да се грижа за просяците, които живеят там.
— Все пак искам карта — каза Сюан и се обърна към Лелейн. — Добре ще е да имаме карта, нали?
— Идеята е разумна — отвърна Лелейн с дразнещо великодушен тон.
— Искам да знам повече за твоето… положение — каза Магла. — Как Елайда изобщо е могла да си помисли, че понижаването на Сестра е разумно? Егвийн наистина говори за това и аз наистина си помислих, че е невъзможно. Какво си мисли Елайда?
— Аз… не мога да говоря какво мисли Амирлин — отвърна Шемерин и се присви, щом жените в палатката я изгледаха многозначително заради това, че нарича Елайда Амирлин. Вниманието на Романда обаче бе привлечено от друго. Нещо дребно пълзеше под платнището на пода на палатката, от единия ъгъл към центъра. Светлина! Мишка ли беше? Не, твърде малко бе. Може би щурец. Тя помръдна притеснено на мястото си.
— Но все пак трябва да си направила нещо, за да предизвикаш гнева й — настоя Магла. — Нещо, с което да заслужиш такова отношение.
— Аз… — Шемерин замълча. Незнайно защо продължаваше да се озърта към Сюан.
Глупава жена. Романда почти бе готова да реши, че Елайда е постъпила правилно. На Шемерин изобщо не трябваше да се дава шалът. Разбира се, понижаването й в Посветена изобщо не беше начинът това да се поправи. На Амирлин не биваше да се дава толкова много власт.
Да, под платнището определено имаше нещо: придвижваше се решително към центъра на палатката, малка бучка, която се избутваше на тласъци напред.