— Бях слаба пред нея — най-сетне заговори Шемерин. — Говорехме за… световни събития. Не можех да ги приема спокойно. Не проявих самообладанието, полагащо се за една Айез Седай.
— Това ли е? — попита Лелейн. — Не си заговорничила срещу нея? Не си й противоречала?
Шемерин поклати глава.
— Бях предана.
— Трудно ми е да го повярвам — заяви Лелейн.
— Аз й вярвам — каза сухо Сюан. — Шемерин по няколко повода показа достатъчно добре, че Елайда я държи в джоба си.
— Това си е опасен прецедент — отбеляза Магла. — Душата ми да изгори, много опасен!
— Да — съгласи се Романда; все така държеше под око пълзящото под платнището нещо. — Според мен е използвала горката Шемерин за пример, за да подготви Бялата кула за идеята за понижаване. Това ще й позволи да го използва срещу истинските си противнички.
Всички в палатката се умълчаха. Заседателките, които подкрепяха Егвийн, най-вероятно щяха да са първи в списъка на понижените, ако Елайда утвърдеше властта си и Айез Седай се обединяха.
— Мишка ли е това? — попита Сюан и посочи платнището.
— Много е малко — отвърна Романда. — Не е важно.
— Малко ли? — възкликна Лелейн и се наведе.
Романда се намръщи и отново хвърли поглед към пълзящата бучка. Наистина като че ли се беше уголемила. Всъщност…
Бучката внезапно се раздвижи и подскочи нагоре. Платнището се разцепи и от него изпълзя тлъста хлебарка, голяма колкото зряла смокиня. Романда се дръпна отвратена.
Хлебарката се разтича по платното. Сюан смъкна обувката си, за да я смаже. Но дъното на палатката до процепа се изду и изскочи втора хлебарка. После трета. А след нея — цяла вълна: изригнаха от цепнатината като пръски горещ чай от опарена уста. Черно-кафяв килим от дращещи, пълзящи, суетящи се гадини, които извираха припряно нагоре в бързината си да избягат.
Жените се разпищяха от отвращение, западаха столчета и столове. След миг в помещението нахлуха Стражници: широкоплещестият Рорик, обвързан към Магла, и онзи смуглият, коравият като камък Бурин Шерен, обвързаният към Лелейн. Бяха извадили мечовете си, но хлебарките, изглежда, ги объркаха. Спряха и зяпнаха извиращия поток мръсни твари.
Шериам скочи на стола си. Сюан преля и започна да трепе най-близките гадини. Романда мразеше да прибягва до Единствената сила за смърт, дори срещу толкова отвратителни същества, но се усети, че и тя прелива Въздух и мачка насекоми на откоси…
Само че тварите извираха прекалено бързо. Скоро целият под гъмжеше от тях и Айез Седай се принудиха да изтичат навън, в тъмното. Рорик затвори платнището на входа, макар че това нямаше да спре насекомите да изпълзят.
Романда неволно прокара пръсти през косата си — просто за да се увери, че някоя гадина не е пропълзяла в нея. Потръпна, щом си ги представи как лазят по тялото й.
— Има ли в палатката нещо, което ти е скъпо? — попита Лелейн и посочи. На светлината отвътре се виждаше, че гадините са плъзнали по стените.
За миг Романда си помисли за дневника си, но знаеше, че след тази напаст никога повече няма да може да пипне страниците му.
— Нищо, на което да държа — отвърна тя и затъка Огън. — И нищо, което да не мога да възстановя.
Другите се присъединиха към нея и палатката лумна в пламъци. Рорик отскочи назад, щом преляха. На Романда й се стори, че чува как насекомите вътре пукат и пращят. Айез Седай се отдръпнаха от внезапно лъхналата горещина. След миг цялата палатка гореше. От околните шатри наизскачаха жени, за да видят какво става.
— Това не беше естествено — промълви Магла. — Тия хлебарки бяха с четири прешленчета. Моряците казват, че ги имало на корабите, които ходели до Шара.
— Е, не е най-лошото, което сме виждали от Тъмния — подхвърли Сюан. — Ще виждаме много по-лошо, помнете ми думите. — Хвърли поглед към Шемерин. — Ела с мен. Искам да ми направиш тази карта.
„Светлина — помисли Романда. — Егвийн е права. Иде. И то бързо.“ А момичето беше затворено. Беше се срещнала със Съвета предната нощ в Света на сънищата и ги осведоми за ужасната си вечеря с Елайда и последствията от нея. И все пак отказваше да я освободят.
Догарящата палатка миришеше на дим. Само това бе останало на Романда от всичко, което си бе имала на света.
Кулата обаче трябваше да е цяла. Каквото и да струваше това. Готова ли бе да се преклони пред Елайда, та Сестрите да се обединят? Готова ли бе отново да облече роклята на Посветена, ако това щеше да донесе единство за Последната битка?
Не можеше да реши. А това я безпокоеше почти толкова, колкото я беше притеснило гъмжилото плъзнали хлебарки.