Мат се усмихна, слезе от коня и го върза за дирека до вратата.
Талманес въздъхна.
— Сещаш се, че сигурно разреждат пиенето.
— Значи ще поръчваме двойно — отвърна Мат, докато развързваше няколкото кесии с монети от седлото и ги пъхаше в джобовете на палтото си. Даде знак на войниците да останат да пазят конете. Товарното животно носеше сандъче с монети — личните пари на Мат: нямаше да рискува със заплатите на Бандата на комар.
— Е, добре — рече Талманес. — Но ще се погрижа двамата с теб да намерим прилична кръчма, щом стигнем в Четиримата крале. Трябва да се държиш подобаващо, Мат. Вече си принц. Трябва да…
Мат вдигна ръка да го спре. Талманес въздъхна и се смъкна от седлото. Мат пристъпи към вратата на кръчмата, пое си дълбоко дъх и влезе. Талманес го последва.
Около масите беше пълно с мъже. Наметалата им бяха сгънати на столовете или окачени на куки по стените, опърпаните им кърпени елеци бяха разкопчани, ръкавите на ризите навити над лактите. Защо все пак носеха кърпени дрехи? Имаха много овце, значи можеха да заделят от вълната.
Мат пренебрегна тази странност. Засега. Мъжете играеха на зарове, надигаха халби ейл от лепкавите маси и пляскаха минаващите слугини по задниците. Изглеждаха изтощени, мнозина клюмаха от умора. Но пък това трябваше да се очаква след цял ден работа. Въпреки умората им из помещението се носеше бръмчене, гласовете се застъпваха в тихо, ръмжащо мърморене. Неколцина погледнаха Мат и някои се намръщиха на хубавото му облекло, но повечето не му обърнаха внимание.
Талманес го последва с неохота, макар да не беше от благородниците, които мразят да се мешат с хора с по-ниско положение. Беше посетил немалко вмирисани кръчми в живота си, нищо, че негодуваше от изборите на Мат. Тъй че и той побърза да седне до Мат на една маса, около която вече имаше няколко души. Мат се ухили широко, извади жълтица и я метна на минаващата слугиня, за да донесе пиене. Виж, това привлече доста внимание, както от мъжете около масата, така и от Талманес.
— Какво правиш? — изсъска той и се наведе към Мат. — Искаш да ни изкормят в момента, в който се изсулим навън ли?
Мат само се усмихна. На една от близките маси вървеше игра на зарове. Приличаше на Котешка лапа — така поне я наричаха, когато Мат я беше научил. В Ебу Дар я наричаха Трета гема, а беше чувал, че в Кемлин й казват Високи пера. Беше идеална за целите му. В играта имаше само един хвърлящ, а тълпата зяпачи залагаше срещу или за хвърлянията му.
Мат си пое дълбоко дъх, изчака секунда, за да наближи моментът, и плесна една златна корона точно в центъра на мокрия кръг, оставен от дъното на халбата на някакъв тип, загубил повечето си сива коса — останалото висеше чак до яката му. Мъжът едва не се задави с бирата.
— Нещо против да хвърля? — каза Мат на мъжете около масата.
— Ами… май няма да можем да ти платим залога — отвърна мъж с къса черна брада. — Милорд — добави закъсняло.
— Моето злато срещу вашето сребро — отвърна Мат безгрижно. — Не съм сядал да играя и аз не знам откога.
Талманес беше виждал Мат да прави това и преди — да залага златни монети и да печели сребърни. Късметът му компенсираше разликата и той винаги излизаше на печалба. Понякога дори като залагаше злато срещу медници. Не му носеше много. Продължаваше само докато включилите се или свършваха парите, или преставаха да плащат. А Мат оставаше с шепа сребърници и никой, с който да играе.
Това обаче нямаше да помогне. Войската имаше достатъчно пари. Трябваше й храна.
Неколцина мъже сложиха на масата сребърни монети. Мат разклати заровете в шепи и хвърли. За късмет, заровете спряха на една точка на единия и двойка на другия. Чиста загуба.
Талманес примига, а мъжете изгледаха Мат подозрително, притеснени, че трябва да залагат срещу благородник, който явно не очаква да загуби. Така човек лесно можеше да си навлече беля.
— Виж ти — каза Мат. — Май печелите. Ваша е. — И плъзна златната корона в центъра на масата, за да си я разделят мъжете, заложили срещу него.
— Какво ще кажете за още едно? — попита Мат и плесна на масата две златни корони. Този път имаше повече залагащи. Той отново хвърли и загуби, а Талманес едва не се задави от изненада. Мат беше губил хвърляния и преди — случваше се, дори на него. Но две поред?