След миг двамата войници влязоха със сандъчето от товарния кон. Сложиха го на масата и кръчмата се смълча. Мат извади ключа, олюля се като пиян, после отключи сандъчето и вдигна капака.
Злато. Много злато. Всъщност всичкото, което му беше останало.
— Има време за още едно хвърляне — все така завалено каза Мат на стъписаната тълпа. — Има ли залагащи?
Мъжете започнаха да хвърлят монети и след миг купчината на масата събра повечето от онова, което бе изгубил. Изобщо не стигаше, за да изплати това в сандъка. Той го погледна и се потупа с пръст по брадичката.
— Няма да стигне, приятели. Ще приема лош залог, но щом имам само още едно хвърляне тази вечер, искам шанс да изляза оттук с нещо по-сериозно.
— Това е всичко, което имаме — отвърна един.
Мат въздъхна и затвори капака на сандъчето.
— Не. — Дори Барлдън гледаше отстрани с блясък в очите. — Освен ако… — Мат помълча многозначително. — Дойдох тук за провизии. Мисля, че бих приел в натура. Може да си задържите парите, които спечелихте, но ще заложа това сандъче за продукти. Храна за хората ми, няколко бурета ейл също. И кола да ги откара.
— Няма толкова време. — Барлдън хвърли поглед към помръкващите прозорци.
— Разбира се, че има — отвърна Мат и се наведе над масата. — Веднага след това хвърляне си тръгвам. Имате думата ми.
— Не нарушаваме правилата си — заяви кметът. — Цената е твърде висока.
Мат очакваше залагащите да се развикат, да възразят на кмета, да го помолят да направи изключение. Но всички мълчаха. Изведнъж го обзе страх. След всичкото това губене… ако просто го изритаха…
Отчаян, той отново отвори сандъчето и златните монети лъснаха.
— Имам достатъчно ейл — каза неочаквано гостилничарят. — Мардри, ти имаш кола и впряг, на съседната улица е.
— Хм — изсумтя Мардри, мъж с грубовато лице и с къса черна коса. — Добре. Ще я заложа.
Други се развикаха, че могат да предложат храна — зърно, картофи, ряпа. Мат погледна кмета.
— Още имаме половин час до мръкване, нали? Да видим какво могат да съберат? Кметството също ще получи част от златото, ако загубя. Малко повечко пари няма да ви дойдат зле след тази тежка зима, нали?
Барлдън се поколеба, след това кимна, без да откъсва очи от сандъчето. Неколцина мъже се развикаха възбудено и хукнаха да докарат колата и да дотъркалят буретата ейл.
— Разбирам какво правиш — каза кметът. Гледаше го сурово.
Мат пък го изгледа питащо.
— Няма да позволя да ни измамиш с чудодейна печалба в края на вечерта. — Барлдън скръсти ръце. — Ще използваш моите зарове. И ще ги хвърлиш чисто и бавно. Знам, че си изгубил много хвърляния, казаха ми, но подозирам, че ако те претърся, ще намеря поне няколко чифта зарове скрити по тебе.
— Ами претърси ме — подкани го Мат и вдигна ръце.
Барлдън се поколеба.
— Сигурно си ги хвърлил вече, разбира се. Много хитър план, да: обличаш се като лорд и подправяш заровете, така че да губиш, вместо да печелиш. Не бях чувал за такава дързост — някой да пилее толкова злато на фалшиви зарове.
— Като си толкова сигурен, че мамя, защо се захващаш с това? — попита Мат.
— Защото знам как да те спра — отвърна кметът. — Както казах, на това хвърляне ще използваш моите зарове. — Замълча, след това се усмихна криво и взе от масата заровете, с които беше играл Мат. Хвърли ги. Падна се едно и две. Хвърли ги отново — със същия резултат.
— Още по-добре. — Кметът се ухили злобно. — Ще използваш тези. Всъщност… Аз ще хвърля вместо тебе.
Талманес хвана Мат за рамото.
— Мисля, че трябва да си ходим.
Мат вдигна ръка. Щеше ли да проработи късметът му, ако друг хвърлеше вместо него? Понякога проработваше и го предпазваше да не го ранят в бой. Сигурен беше в това. Нали?
— Давай — каза на Барлдън.
Кметът се стъписа.
— Хвърляй — подкани го Мат. — Но се брои все едно, че аз съм хвърлил. Ако спечеля, си отивам с всичко. Ако загубя, си хващам пътя с коня и с хората си, а ти прибираш проклетото сандъче. Съгласен?
— Съгласен.
Мат протегна десница да си стиснат ръцете, но кметът се отдръпна, стиснал заровете в шепата си.
— А, не. Няма да ти дам шанс да смениш заровете. Дай да излезем навън и да изчакаме. И стой настрана от мен.
Излязоха от душната вмирисана на ейл кръчма. Войниците на Мат донесоха сандъчето и Барлдън настоя да остане отворено, за да не могат да го подменят. Един от катилите му бръкна вътре и захапа няколко монети да се увери, че наистина е пълно и че парите са истински. Мат зачака, подпрян на вратата. Колата дойде и няколко мъже натовариха буретата с ейл.
Слънцето беше мъгливо петно зад проклетите облаци. Мат забеляза, че кметът става все по-изнервен. Кръв и кървава пепел, нямаше да отстъпи от скапаните си правила! Е, Мат щеше да му покаже, на всички щеше да им покаже. Да, щеше да им покаже.