Какво да им покаже? Че не може да бъде надвит? Какво доказваше това? Докато товареха колата с още и още чували с храна и бурета, започна да изпитва някакво странно чувство на вина.
„Нищо нередно не правя — помисли си. — Трябва да си нахраня хората, нали? Тия хора залагат честно и аз залагам честно. Никакви фалшиви зарове. Никакво мамене.“
Освен късмета му. Какво пък, късметът си беше негов. Някои се раждат с дарба за музика и стават бардове и веселчуни. Кой може да ги укори, че печелят пари с това, което им е дал Създателят? Мат си имаше късмет и си го използваше. Нищо нередно нямаше в това.
Все пак, докато мъжете се събираха пред кръчмата, започна да вижда онова, което бе забелязал Талманес. Имаше някакво отчаяние в тях. Бяха ли твърде нетърпеливи да влязат в играта? Бяха ли твърде безразсъдни в залаганията? Какво все пак беше онзи поглед в очите им, поглед, който май погрешно бе взел за умора? Бяха ли пили, за да отпразнуват края на деня, или бяха пили, за да се отърсят от отчаянието, което се таеше в очите им?
— Май беше прав — промълви Мат на Талманес, който поглеждаше слънцето почти толкова изнервено като кмета. Последната светлина забърсваше плочите на островърхите покриви с тъмнооранжев блясък.
— Можем да си тръгнем значи? — попита Талманес.
— Не. Оставаме.
А заровете спряха да тракат в главата му. Тишината бе толкова внезапна, че той замръзна. Беше достатъчно, за да го накара да помисли, че е взел грешно решение.
— Да ме изгори дано, оставаме — повтори той. — Никога не съм се отказвал от залог и не смятам да го направя сега.
Върнаха се няколко ездачи с чували зърно на конете. Удивително колко мотивиращо действат парите. Дойдоха и още. Едно момче притича от улицата.
— Кмете — каза задъхано и задърпа синия елек на Барлдън. — Мама казва, че чуждоземките не са приключили с банята. Мъчи се да ги накара да побързат, но…
Кметът се стегна и погледна сърдито Мат.
Мат изсумтя.
— Не си мисли, че мога тях да разбързам. Ако ида да ги пришпоря, сигурно ще се заинатят като мулета и ще се бавим два пъти повече. Хайде тоя път някой друг да се разправя с тях.
Талманес — продължаваше да се озърта плахо към издължаващите се сенки по пътя — измърмори:
— Да ме изгори дано… Ако ония призраци почнат пак да се появяват, Мат…
— Това е друго — отвърна му Мат, докато селяните трупаха чувалите жито на колата. — Усещането е друго.
Колата вече бе натоварена. Добра покупка като за толкова голямо село. Точно каквото й трябваше на Бандата. Достатъчно, за да подкара хората си напред и да ги изхрани до следващото градче. Храната не струваше колкото златото в сандъчето, разбира се, но беше почти равна на загубеното от него на зарове вътре, особено като добавиш колата и конския впряг. Бяха добри животни, здрави и добре гледани, ако се съдеше по козината и копитата.
Мат отвори уста, за да каже, че е достатъчно, но се поколеба, щом забеляза, че кметът си говори тихо с група мъже. Бяха шестима, с овехтели опърпани елеци и рошави тъмни коси. Един сочеше Мат и държеше някакъв лист. Барлдън поклати глава, но мъжът с листа замаха още по-настоятелно.
— Гледай ги тия — измърмори Мат. — Това пък какво е?
— Мат, слънцето… — почна Талманес.
Кметът рязко махна с ръка и дрипавата тълпа около него се отдръпна. Мъжете, които бяха донесли храната, се скупчиха по средата на помръкващата улица. Поглеждаха нервно към хоризонта.
— Кмете — подвикна Мат. — Стига вече. Хайде, хвърляй!
Барлдън се поколеба, погледна го, после погледна заровете в шепата си, сякаш беше забравил за тях. Мъжете около него закимаха нервно, тъй че той вдигна ръка, разклати заровете и ги хвърли на земята. Те изтрополиха някак много силно, като кокали, изтракали един в друг.
Мат затаи дъх. Отдавна не беше имал повод да се притеснява при хвърляне на зарове. Наведе се и зяпна белите кубчета — още не бяха спрели. Как щеше да реагира късметът му на хвърлянето на някой друг?
Заровете спряха. Четворки. Твърда печалба. Мат въздъхна облекчено. По слепоочията му беше избила пот.
— Мат… — пак почна Талманес. Някои от селяните се развикаха ликуващо, докато приятелите им не им обясниха, че печелившото хвърляне на кмета означава, че Мат ще прибере печалбата. Тълпата настръхна.
— Вървете си — изръмжа плещестият кмет. — Взимайте си плячката и се махайте оттука. Да не съм ви видял повече.