— Добре де. — Мат въздъхна облекчено. — Е, много благодаря за хубавата игра. Ние…
— Махайте се! — изрева кметът. Погледна към последните лъчи светлина на хоризонта, изруга и замаха припряно на мъжете да влизат в „Куцият кон“. Някои се задържаха, поглеждайки стъписано или враждебно към Мат, но подканянията на кмета бързо ги вкараха в ниския хан. Кметът се вмъкна след тях и затръшна вратата.
Мат, Талманес и двамата войници останаха сами на улицата.
Изведнъж се възцари злокобна тишина. Нямаше и един селянин на улицата. Не трябваше ли поне от кръчмата да долита някакъв шум? Тракане на халби, ръмжене за изгубения залог?
— Е — рече Мат и гласът му отекна от стените на стихналите къщи. — Това беше, мисля. — Приближи се до Пипс да успокои коня, който бе започнал да се дърпа изнервено. — Видя ли, Талманес? Казах ти. Нямаше защо да се притесняваш толкова.
И тогава започнаха крясъците.
Глава 28
Нощ в Хиндерстап
— Да те изгори дано, Мат! — извика Талманес и изтръгна острието на меча си от корема на гърчещия се селянин. Талманес никога не ругаеше. — Два пъти да те изгори и още един път отгоре!
— Мен ли? — сопна се Мат, докато пронизваше с ашандарей втория от двамата си нападатели с яркозелени елеци. — Мен ли? Не съм аз тоя, дето се опитва да те убие, Талманес! Обвинявай тях!
Талманес успя да се метне на коня си.
— Казаха ни да се махаме!
— Да де — отвърна Мат, стисна юздите на Пипс и го задърпа настрани от хана. — А сега се опитват да ни убият. Не може да виниш мен за негостоприемното им поведение!
Из селото се носеше вой, крясъци и ревове. Някои бяха изпълнени с гняв, други — с ужас и болка.
От кръчмата се изсипваха още и още мъже, всички ръмжаха и ревяха, всеки се опитваше да убие когото му падне. Някои налитаха срещу Мат, Талманес и двамата войници от Бандата, но повечето просто нападаха приятелите си. Биеха се с голи ръце, с дивашка страст и само малцина се сещаха да награбят камъни и тояги или летви за оръжия.
Беше нещо повече от обикновен кръчмарски бой. Тези хора се опитваха да се избият! На улицата вече имаше няколко трупа, а доколкото можеше да се види, боят в кръчмата бе не по-малко жесток.
Мат задърпа Пипс към натоварената с храна кола. Сандъчето със златото си стоеше насред улицата — биещите се не обръщаха внимание на парите и на храната.
Талманес, Харнан и Деларн заотстъпваха с него. Няколко побеснели мъже се нахвърлиха върху двамата селяни, които Мат беше пробол, и заблъскаха главите им в пръстта, докато не престанаха да мърдат. След това вдигнаха кръвожадни очи към Мат и хората му. Зверските им физиономии изглеждаха странно нелепо.
— Кръв и кървава пепел — измърмори Мат и се метна на седлото. — На конете!
Харнан и Деларн не чакаха подкана. Метнаха се на седлата и извадиха мечовете си. Селяните налетяха напред, но Мат и Талманес спряха атаката. Мат се опитваше да нанася само нараняващи удари, но селяните бяха опасно силни и бързи и той скоро се усети, че трябва да се бие сериозно, ако не иска да го смъкнат от седлото. Изръмжа и макар с неохота посече двама във вратовете. Пипс изрита и събори, още един с копито в главата. Харнан и Деларн също се включиха в битката.
Селяните не отстъпваха. Продължаваха да се бият настървено. Беше адски зловещо да гледаш обикновени селяци да нападат така! Като че ли не беше останала и трошица човещина у тях. От устата им не излизаха думи, а само пъшкане, съсък и крясъци, лицата им бяха изкривени от бяс и кръвожадност. Междувременно другите селяни — които не нападаха пряко Мат и хората му — започнаха да се събират на глутници и да избиват по-малките групи с голи ръце: млатеха ги, дращеха и хапеха. Отчайваща гледка.
Труп с прекършен врат изхвърча през прозореца на кръчмата и тупна на улицата. От прозореца се подаде Барлдън, с разкривено лице и нечовешки подивели очи. Изкрещя нещо, после видя Мат и — само за миг — сякаш го позна. После погледът му отново се размъти, кметът отново нададе рев, скочи през счупения прозорец и нападна двама свои съселяни, които бяха с гръб към него.
— Тръгвай! — извика Мат и дръпна рязко Пипс назад, понеже няколко селяци се обърнаха към тях.
— Златото! — викна Талманес.
— Да го гори златото! Можем да си спечелим злато, а храната в каруцата не си струва живота ни!
Талманес и войниците обърнаха конете и препуснаха по улицата. Мат срита Пипс да ги догони. Златото наистина не си струваше живота им — при възможност щеше да доведе войската на заранта да си го прибере. И каруцата с храната също. Но първо трябваше да оцелеят.