— Хайде — изпъшка Мат и го задърпа към Пипс, който стоеше на място и пръхтеше в тъмното. За щастие полуделите селяни май не посягаха на животни. Мат избута залитащия Деларн към коня, след което се обърна и се счепка с тълпата — знаеше си, че ще скочат след тях. Блъскаше и отбиваше, мъчеше се да се отскубне достатъчно, за да може да се качи на седлото. Погледна рисковано през рамо и видя, че Деларн е успял да се покатери върху Пипс — но седеше отпуснал немощно ръце и глава. Колко беше пострадал? Май едва можеше да се задържи на гърба на коня. Кръв и кървава пепел!
Отново се обърна към нападателите и развъртя копието, мъчеше се да ги изтласка назад. Но раните не ги интересуваха, нито убийствените му замахвания. Просто продължаваха да настъпват! Обкръжаваха го. Идваха от всички страни. Кървава пепел!
Нещо блесна в нощта, отразило последен лъч далечна светлина. Тъмната фигура зад Мат се строполи на земята. Нов блясък и една от тези пред него също падна. Изведнъж покрай него профуча ездач на бял кон, още един нож блесна във въздуха и събори трети селянин.
— Том! — извика Мат.
— Мятай се на коня! — викна му Том в отговор. — Свършват ми ножовете!
Мат размаха копието, свали още двама селяни, след което се втурна и скочи на седлото. Том щеше да прикрие отстъплението му. Чу няколко болезнени вика зад гърба си. Миг след това покрай него изтрополиха още коне. Връхлетяха право в тъмната мешавица.
— Мат, глупак такъв! — изрева Талманес. — Бягай!
Мат се ухили, обърна Пипс и задържа с ръка Деларн, който едва не се смъкна на земята. Беше жив, защото се бореше немощно да се задържи, но Мат напипа топло мокро петно под кръста му. Хвана го по-здраво и подкара Пипс с колене. Самият той не го знаеше как става това, но проклетите спомени го знаеха, тъй че Пипс се подчини.
Том ги подмина в галоп и Мат смуши Пипс след него, като крепеше Деларн с едната ръка и стискаше копието в другата. Талманес и Харлан подкараха от двете му страни към хана в края на улицата.
— Дръж се, Деларн — зашепна Мат. — Дръж се. Айез Седай са ей там, напред. Ще те закърпят.
Деларн прошепна нещо и Мат се наведе напред.
— Какво каза?
— … Ще хвърлим заровете, както и да падат… — прошепна Деларн. — На танца ни с Джак на Сенките…
— Страхотно — измърмори Мат. Откъм хана блеснаха светлини. Може би все пак имаше едно място в това прокълнато село, където мозъците на хората да не са се обърнали наопаки.
Но не. Тези взривове светлина му бяха познати. Огнени кълба. Бляскаха от прозорците на горния етаж.
— Е — подхвърли Талманес вляво от него, — Айез Седай май все още са живи. Това поне е нещо.
Пред хана се бяха струпали хора, биеха се в тъмното, фигурите им се открояваха от изригващия блясък в прозорците.
— Да заобиколим отзад — викна Том и препусна наляво.
Мат, Талманес, Том и Харнан го последваха плътно. Мат благослови наум късмета си, че не налетяха на някоя дупка или бразда в меката пръст зад хана. Конете лесно можеха да се препънат.
Зад хана беше тихо и Мат дръпна юздите. Том скочи от коня си с ловкост, неприсъща за оплакванията му от старостта, и застана до ъгъла да наблюдава дали няма да ги нападнат.
— Харнан! — извика Мат и посочи с копието към конюшнята. — Изведи конете на жените и ги приготви. Оседлай ги, ако можеш, ако не — не. Ако е рекла Светлината, няма да се наложи да яздим повече от миля. Само колкото да се измъкнем от селото и това безумие.
Харнан отдаде чест в тъмното, скочи от коня и се завтече към конюшнята, а Мат попита Деларн:
— Държиш ли се?
Деларн кимна вяло.
— Да, Мат. Но съм прободен в корема. Ще…
— Ще доведем Айез Седай. След мъничко. Можеш да се държиш на седлото, нали?
Деларн кимна отново. Мат се поколеба — виждаше го, че е съвсем слаб, — после се смъкна на земята, стиснал ашандарей.
— Мат — промълви Деларн от седлото.
— Да?
— Благодаря ти. Че се върна за мен.
— А бе как така ще те оставя? — отвърна Мат и потръпна. — Да загинеш на бойното поле е едно, но там, в тъмното… Не, никога. Талманес! Я намери някаква светлина.
— Действам по въпроса — отвърна кайриенецът откъм задната врата на хана. Чу се чаткане на огниво и смътен пламък освети задния двор. Талманес бързо затвори капака на фенера и остана само светла резка.
Том дотича при тях и каза:
— Никой няма. Не са ни усетили.
Мат кимна. На светлината на фенера видя, че Деларн е много зле. Не беше само раната в корема. Лицето му беше раздрано, едното му око бе подуто и затворено.
Мат извади кърпата си, притисна я до раната в корема и стисна ръката на Деларн.
— Дръж се здраво и натискай и кърпата. Как получи тая рана? Те нямаха оръжия.