— Един успя да ми измъкне меча — изпъшка Деларн.
Талманес — беше отворил задната врата — махна на Мат. Пътят навътре бе чист.
— Ей сега ще се върнем.
Стиснал здраво ашандарей, Мат изтича при Талманес и Том и тримата нахлуха в хана.
Вратата водеше към кухните. Мат огледа полутъмното помещение. На тънката резка светлина от фенера видяха две кухненски ратайчета, едва десетгодишни. Лежаха мъртви, с извити вратове. Мат извърна очи, стегна се и запристъпва навътре. Светлина! Деца още, а вече мъртви от това безумие.
Запромъкваха се бавно напред. В коридора намериха готвача: пъшкаше и млатеше някого по главата — гостилничаря навярно, облечен в бяла престилка. Горкият вече бе мъртъв. Дебелият готвач се обърна към Мат и Талманес в мига, в който влязоха, с убийствен бяс в очите. Мат го фрасна по главата, преди да е успял да се развика и да дойдат още луди.
— Отпред се бият — каза Талманес.
— Трябва да има и задно стълбище — отбеляза Том. — За слугините.
Минаха по два къси коридора и стигнаха до тясно паянтово стълбище, водещо нагоре в тъмното. Мат си пое дълбоко дъх и се заизкачва, стиснал ашандарей. Ханът имаше само два етажа и блясъците бяха идвали от втория, точно над входа.
Стигнаха горния кат, отвориха вратата и ги лъхна лютивата миризма на горяла плът. Мат надникна през открехнатата врата. Коридорът беше боядисан в бяло. Подът беше застлан с тъмнокафява пътека. Мат даде знак на Талманес и Том и — стиснали оръжията си — тримата нахлуха в коридора.
Към тях изфуча огнено кълбо. Мат изруга, хвърли се назад и се блъсна в Талманес. Том залегна с ловкостта на веселчун, а Мат и Талманес едва не се изтърколиха надолу по стъпалата.
— Кръв и пепел! — ревна Мат. — Какво правиш ма?
Последва мълчание.
— Каутон? — чу се след миг гласът на Джолайн.
— Че кой друг, по дяволите! — викна той.
— Не знам! Толкова бързо се появихте, с оръжия. Смъртта ли си търсите?
— Опитваме се да ви спасим! — ревна й Мат.
— Случайно да изглежда, че трябва да ни спасяват?
— Ами заклещени сте тук, нали?
Пак последва мълчание.
— О, в името на Светлината! — извика най-сетне Джолайн. — Ще дойдете ли тук все пак?
— Няма да хвърлиш още една огнена топка по мен, нали? — измърмори Мат и пристъпи в коридора, докато Том се изправяше.
Трите Айез Седай стояха до широкото стълбище в другия край на коридора. Теслин и Едесина продължаваха да мятат огнени кълба по невидимите селяни долу. Косите им бяха мокри, а роклите раздърпани, сякаш ги бяха навлекли припряно. Джолайн беше загърната само с широка роба. Хубавото й лице беше спокойно, тъмната й коса — мокра и увиснала пред дясното рамо. Робата беше леко разтворена и загатваше за онова, което се криеше вътре. Талманес тихо подсвирна.
— Тя не е жена, Талманес — прошепна му Мат предупредително. — Тя е Айез Седай. Не мисли за нея като за жена.
— Опитвам се, Мат. Но е трудно. Да ме изгори дано.
— Внимавай, че ще го направи тя — измърмори Мат и дръпна леко шапката си над очите. — Всъщност за малко щеше да го направи одеве.
Талманес въздъхна и тримата тръгнаха към жените. Двамата Стражници на Джолайн стояха с извадени оръжия зад прага на къпалнята. В ъгъла бяха вързани десетина слуги и две млади момичета — сигурно прислужвали в къпането. Роклята на Джолайн явно беше накъсана на ивици за връзки. Мат изхъмка одобрително: коприната вършеше по-добра работа от пухкавите кърпи. На стълбището, точно под Айез Седай, зърна куп трупове, свалени от мечове, а не от огън.
Джолайн го изгледа — поглед, който намекваше, че неясно защо смята точно него виновен за всичко това. Скръсти ръце и прибра горницата на робата си. Мат така и не разбра дали беше заради зяпналия Талманес, или чисто съвпадение.
— Трябва да тръгваме — каза той. — Цялото село се е побъркало.
— Не можем — заяви Джолайн. — Не можем да оставим тези слуги на тълпата. Освен това трябва да намерим господин Тобрад и да се уверим, че е в безопасност.
— Господин Тобрад е ханджията, нали? — Ново кълбо огън профуча надолу по стълбището.
— Да.
— Е, ние го намерихме. Мозъкът му краси стените долу. Виж, казах ти, тук всички са се побъркали. Ония слуги, вързаните, се опитаха да ви убият, нали?
Джолайн се поколеба.
— Да.
— Да вървим — каза Мат. — Нищо не можем да направим за тях.
— Но ако изчакаме до разсъмване…
— И какво? Да изгорите на пепел всеки, който се опита да се качи по тия стъпала ли? С тая суматоха тук само привличате още и още хора. Ще трябва да ги избиете всички, за да ги спрете.