— Какво има? — сопна се Мат.
— Пленничките — отвърна Фен.
Мат зяпна, чак сега забелязал, че двете момичета ги няма. Втурна се натам с ругатни. Хъркането на Талманес секна и той се надигна, стреснат от шума.
Връзките от ивиците коприна, направени от роклята на Джолайн, лежаха разхвърляни по земята, но момичетата ги нямаше.
— Какво стана? — попита Мат.
— Аз… — Тъмнокосият Стражник изглеждаше объркан. — Представа нямам. Тук бяха само допреди миг!
— Задрямал ли беше? — попита ядосано Мат.
— Фен? Никога — каза спокойно Джолайн, надигнала се от постелята си. Още беше облечена с онази роба.
— Момче — рече Том. — Двамата с теб видяхме момичетата няма и преди минута.
Талманес изруга и събуди двамата Червени ръце. Деларн изглеждаше много по-добре, умората след Цяра почти не го притесни, докато се изправяше. Стражниците предложиха да претърсят, но Мат просто посочи към селото и каза:
— Отговорите са там. Том, ти с мен. Талманес, пази жените.
— Едва ли имаме нужда от „пазене“, Матрим — възрази Джолайн.
— Добре де! — сопна се той. — Том, ти с мен. Джолайн, ти пази войниците. Тъй или иначе, оставате тук. Точно сега не мога да се грижа за всички ви.
Не им даде възможност да спорят повече. След минута с Том бяха на конете и слизаха по пътеката към Хиндерстап.
— Момко, какво очакваш да откриеш? — попита Том.
— Не знам — отвърна Мат. — Ако знаех, нямаше да бързам толкова да видя.
— Така си е — измърмори Том.
Мат забеляза странностите почти моментално. Онези кози по пасището на запад… Не можеше да е сигурен в утринния полумрак, но като че ли имаше някой при тях. И всички тези светлини, които примигваха в селото? През цялата нощ не беше имало и една! Подкара Пипс по-бързо.
Отне им почти час, докато стигнат — Мат не беше искал да рискува със спиране на бивак твърде близо, въпреки че не беше склонен и да се лута в тъмното чак до войската. Беше съвсем светло, макар и все още много рано, когато отново влязоха в двора на хана. Двама мъже с бозави палта поправяха задната врата, която явно беше изкъртена, след като Мат и останалите бяха напуснали. Вдигнаха глави към тях, щом влязоха, и единият притеснен смъкна капата си. Никой от двамата не направи заплашително движение.
Мат дръпна юздите на Пипс. Единият мъж прошепна нещо на другия и той изтича вътре. След малко на прага се показа плешив мъж с бяла престилка и Мат пребледня.
— Ханджията! Да те изгори дано, видях те умрял!
— Тичай да доведеш кмета, синко — рече ханджията на единия от ратаите. — Бързо!
— Какво става тук бе? — попита ядосано Мат. — Някакво смахнато представление ли беше всичко това? Ти…
От вратата на хана се показа глава и надникна над рамото на ханджията. Дебело лице, къдрава руса коса. Готвачът. Същият, когото Мат беше изкормил и му беше прерязал гърлото.
— Ти! — викна той и го посочи. — Тебе те убих!
— Хайде, успокой се, синко — рече ханджията. — Влезте вътре, ще пийнете чай и…
— Никъде няма да ходя с теб. Ти си призрак!
Веселчунът се почеса по брадичката.
— Може би трябва да изслушаме човека, Мат.
— Призраци и духове — измърмори Мат и обърна Пипс. — Хайде.
Подкара Пипс и заобиколи към предния вход на хана. Няколко работници носеха бурета с бяла боя. Да оправят опърленото от огъня на Айез Седай сигурно.
Том спря до Мат.
— Никога не съм виждал такова нещо, Мат. Защо духове трябва да боядисват стени и да поправят врати?
Мат поклати глава и смуши Пипс към мястото, където се бе върнал, за да спаси Деларн. Том го настигна и щом Мат спря, попита:
— Какво има?
Мат посочи. По земята и по няколко камъка край улицата имаше петна кръв.
— Тук намушкаха Деларн.
— Аха.
Около тях минаваха мъже и извръщаха очи настрана. Заобикаляха ги отдалече.
„Кръв и кървава пепел — помисли Мат. — Пак се оставих да ни обкръжат. Ами ако ни нападнат? Проклет глупак!“
— И какво? — продължи Том. — Какво искаш да кажеш?
— Къде е останалата кръв, Том? — изръмжа Мат. — Поне десет души избих тук и видях, че пуснаха кръв. Ти свали трима с ножовете си. Къде е кръвта?
— Изчезва — отвърна му нечий глас.
Мат рязко обърна Пипс и видя едрия кмет с косматите ръце. Стоеше почти до тях. Трябваше да е бил наблизо — нямаше начин ратаят да го е довел толкова бързо. Но пък както ставаха работите в това село, кой можеше да каже със сигурност? Барлдън беше със същите дрехи, с няколко нови съдрани места по тях.
— Кръвта изчезва — продължи той уморено. — Никой от нас не я е виждал. Просто се събуждаме и я няма.
Мат замълча и се огледа. От къщите надничаха жени с деца на ръце. Мъже тръгваха за нивите, понесли гребла и мотики. Ако не беше напрежението около двамата с Том, човек така и нямаше да разбере, че в селото е станало нещо сбъркано.