Щеше да е позор да я екзекутира.
„Само един ден — помисли си — и вече мисля за екзекуцията на жена, защото не се съгласява да ме следва. Някога едва понасях екзекуциите на заслужили престъпници.“ Но щеше да направи каквото трябва.
Дълбокият реверанс на Милисаир като че ли намекваше, че приема властта му. Или може би просто беше начин да му позволи да види по-добре онова, което подчертаваше роклята. Съвсем обичайно за доманка. Е, той си беше имал предостатъчно работа с жени, за да знае как да се справи.
— Милорд Дракон — каза Милисаир. — Как ще заповядате да съм на вашите услуги?
— Кога за последен път получихте съобщение от крал Алсалам? — попита Ранд. Съзнателно не я покани да седне.
— Кралят ли? — попита тя изненадано. — Ами… преди няколко недели.
— Ще трябва да говоря с пратеника, който е донесъл последното съобщение.
— Не знам дали може да бъде намерен. — Каза го смутено. — Не следя пристиганията и заминаванията на всеки пратеник в града, милорд.
Ранд се наведе напред и попита кротко:
— Лъжеш ли ме?
Тя зяпна, стъписана от прямотата му. Доманците не бяха кайриенци — на тях политическото лукавство като че ли им беше вродено, — но все пак бяха коварни. Особено жените.
Ранд не беше нито коварен, нито лукав. Беше овчарче, превърнало се в завоевател, и сърцето му беше на мъж от Две реки, макар да имаше айилска кръв. Каквото и политиканство да му въртеше, Милисаир нямаше да мине пред него. Не, той нямаше да търпи игрички.
— Аз… — започна Милисаир. — Милорд Дракон…
Какво криеше?
— Какво направи с него? — попита Ранд напосоки. — С пратеника?
— Той не знаеше нищо за местонахождението на краля — заговори бързо Милисаир, думите сякаш се заизливаха от устата й. — Разпитвачите ми бяха много усърдни.
— Мъртъв ли е?
— Аз никога… Не, милорд Дракон.
— Значи кажи да ми го доведат.
Тя пребледня още повече и се озърна настрани, може би инстинктивно търсеше изход.
— Милорд Дракон — заговори колебливо и погледът й се върна върху него. — След като вие вече сте тук, може би кралят ще остане… скрит. Може би не е нужно да бъде търсен повече.
„Тя също смята, че е мъртъв — помисли си Ранд. — Това я е накарало да поеме рискове.“
— Нужно е да намеря Алсалам — заяви Ранд. — Или поне да разбера какво е станало с него. Трябва да знаем каква е съдбата му, за да можете да изберете нов крал. Така става тук, нали?
— Сигурна съм, че може да бъдете коронован бързо, милорд Дракон — отвърна тя уверено.
— Няма да бъда крал тук. Доведи ми пратеника, Милисаир, и може би ще доживееш да видиш короноването на нов крал. Свободна си.
Тя се поколеба, после отново приклекна в реверанс и се оттегли. Докато напускаше, Ранд зърна за миг Мин, застанала отвън с айилците. Изглеждаше притеснена. Дали бе имала видения за Милисаир? Понечи да я повика, но тя изчезна — отдалечи се с бързи стъпки от входа. Аливия я изгледа с любопитство. Бившата дамане напоследък се държеше сдържано и отчуждено, сякаш чакаше времето си, за да може да изпълни предопределеното й — да помогне на Ранд да умре.
Усети се, че е станал. Онзи поглед в очите на Мин… Сърдита ли му беше? Дали помнеше ръката му на шията си, коляното му, притискащо я на пода?
Седна отново. Мин можеше да почака.
— Добре — обърна се той към айилците. — Доведете писари и стюарди, а също и Руарк, Бейл и колкото градски първенци намерите. Трябва да съставим планове за разпределение на зърното.
После се отпусна в стола. Щеше да се погрижи хората да бъдат нахранени, редът да се възстанови и Съветът на търговците да се събере. Щеше да се погрижи дори да бъде избран нов крал.
Но също тъй щеше да открие къде е отишъл Алсалам. Защото там, подсказваха инстинктите му, бе най-доброто място, където да намери Грендал. Това беше най-добрата му следа.
Намереше ли Грендал, щеше да се погрижи тя да загине от белфир, също като Семирага.
Щеше да направи каквото трябва.
Глава 30
Стар съвет
Гавин помнеше баща си съвсем слабо — не беше кой знае какъв баща, за него поне, — но имаше много силен спомен за един ден в дворцовите градини на Кемлин. Стоеше до едно езерце и хвърляше камъчета във водата. Тарингейл се разхождаше по Алеята на розите, Галад бе до него.