Сцената беше толкова жива в ума му. Тежкият аромат на щедро разцъфналите рози. Сребристите вълнички на езерцето, рибките, бягащи от хвърления по тях камък. Можеше добре да си представи баща си. Висок, чаровен, с вълниста коса. Галад още тогава вървеше като глътнал бастун и вечно навъсен. След няколко месеца Галад щеше да спаси Гавин от удавяне в същото езерце.
Гавин все още можеше да чуе баща си да изрича думи, които никога нямаше да забрави. Каквото и да мислеха всички за Тарингейл Дамодред, точно този съвет кънтеше вярно в ума му. „Има две групи хора, на които не бива никога да се доверяваш — говореше той на Галад, докато минаваха покрай Гавин. — Първата са хубавите жени. Втората Айез Седай. Светлината да ти е на помощ, синко, ако изобщо ти се наложи някога да се изправиш пред едните или другите.“
Светлината да ти е на помощ, синко.
— Просто не мога да допусна неподчинение на изричната воля на Амирлин по този въпрос — каза нацупено Лелейн, докато разбъркваше мастило в бурканчето на писалището си. Никой мъж не се доверява на красиви жени, при цялото им очарование. Но малцина разбираха казаното от Тарингейл — че едно хубаво момиче, като въглен, изстинал само колкото да не изглежда повече горещ, може да е много, много по-опасно.
Лелейн не беше красива, но беше хубава, особено когато се усмихнеше. Тънка и изящна, без едно бяло косъмче в тъмната коса, бадемово лице с пълни устни. Поглеждаше го с очи, които бяха твърде миловидни, за да принадлежат на лукава жена като нея. И тя като че ли го знаеше. Разбираше, че е просто достатъчно хубава, за да привлича вниманието, без да е толкова зашеметяваща, че да държи мъжете нащрек.
От най-опасния тип жени. От тези, които създават впечатлението, че са естествени, които карат мъжете да си мислят, че могат да задържат вниманието им. Не беше хубава като Егвийн, която те караше да искаш да си с нея. Усмивката на тази жена те караше да искаш да преброиш ножовете на колана и в ботуша си, просто за да си сигурен, че никой от тях не се е озовал в гърба ти, докато си се разсеял.
Гавин стоеше пред писалището й в островърхата синя палатка. Не го беше поканила да седне, а и той не помоли. Говоренето с Айез Седай, особено с важна, изискваше буден ум и трезвомислие. Предпочиташе да е прав. Така може би щеше да е по-нащрек.
— Егвийн се опитва да ви защити — заговори Гавин, едва сдържаше отчаянието си. — Затова ви е заповядала да не се опитвате да я спасявате. Очевидно не иска да ви излага на риск. Самопожертвователна е до крайност.
„Ако не беше — добави наум, — нямаше преди всичко да позволи да я принудите да претендира, че е Амирлинският трон.“
— Изглежда много убедена в безопасността си — каза Лелейн, топна перото в мастилото и започна да пише нещо върху къс пергамент. Гавин учтиво се сдържа да надникне да прочете какво пише, макар да отчете добре пресметнатия й ход. Намекваше му, че е недостатъчно важен, за да заслужава пълното й внимание. Той реши да не се обижда. Опитът да принуди Брин не беше подействал. С тази жена щеше да е още по-неефикасно.
— Опитва се да облекчи тревогите ви, Лелейн Седай.
— Мога добре да преценявам хората, млади Траканд. Не мисля, че тя се чувства в опасност. — Лелейн поклати глава. Парфюмът й миришеше на ябълкови цветчета.
— Не се съмнявам — отвърна той. — Но може би ако знаех как общувате с нея, щях да мога да преценя по-добре. Ако можех да…
— Беше предупреден да не питаш за това — каза Лелейн с мекия си мелодичен глас. — Остави нещата на Айез Седай на Айез Седай.
Буквално същия отговор му даваше всяка Сестра, щом попиташе как се свързват с Егвийн. Стисна челюсти в безсилие. Какво всъщност беше очаквал? Явно включваше боравене с Единствената сила. След цялото време, което беше прекарал в Бялата кула, все още нямаше ясна представа какво може да прави Силата и какво — не.
— Тъй или иначе — продължи Лелейн, — Амирлин смята, че е в пълна безопасност. Това, което открихме в разказа на Шемерин, само подкрепя и потвърждава казаното ни от Егвийн. Елайда е толкова опиянена от властта, че не смята законната Амирлин за заплаха.
Имаше още нещо, което премълчаваше. Гавин го долавяше. Изобщо нямаше да може да изкопчи ясен отговор за настоящото положение на Егвийн. Чул беше слухове, че е затворена, че не може вече да обикаля на свобода като новачка. Но да изкопчиш информация от Айез Седай беше почти толкова лесно, колкото да избиеш масло от камъни!
Пое дълбоко дъх. Не биваше да губи самообладание. Направеше ли го, изобщо нямаше да може да накара Лелейн да го слуша. А имаше нужда от нея. Брин нямаше да се задейства, без Айез Седай да го упълномощят, а доколкото Гавин можеше да прецени, най-големият му шанс да го спечели бе в Лелейн или Романда. Всички останали като че ли слушаха тях — или едната от двете.