За щастие, беше открил, че може да лавира между двете. Една визита при Романда почти винаги водеше до покана от Лелейн. Разбира се, причината да искат толкова настойчиво да го видят, едва ли имаше нещо общо с Егвийн. Е, скоро щеше да разбере.
— Може би сте права, Лелейн Седай — заговори той, опитваше друга тактика. — Може би Егвийн наистина си вярва, че е в безопасност. Но не е ли възможно да греши? Не можете искрено да вярвате, че Елайда ще позволи жена, която е претендирала, че е Амирлин, да обикаля свободно из Бялата кула, нали? Това очевидно е просто начин да бъде изложена на показ пленена съперничка, преди да бъде екзекутирана.
— Може би — каза Лелейн, продължаваше да пише. Имаше плавен, изящен почерк. — Но не съм ли длъжна да подкрепя Амирлин, дори и да е подведена?
Гавин не отвърна. Разбира се, че можеше да не се подчини на волята на Амирлин. Познаваше достатъчно интригите на Айез Седай, за да разбира, че това се прави непрекъснато. Но ако го кажеше, нямаше да постигне нищо.
— Все пак — подхвърли разсеяно Лелейн, — навярно бих могла да внеса въпроса за обсъждане пред Съвета. Навярно бихме могли да убедим Амирлин да се вслуша. Ще видим дали ще мога да формулирам нов аргумент.
„Ще видим“, „навярно бихме могли“ или „ще помисля какво ще направя“. Никога твърд ангажимент. Всяко половинчато предложение идваше буквално наклепано с гъша мас за по-лесно измъкване. Светлина, писнало му беше от отговорите на Айез Седай!
Лелейн вдигна очи към него и го удостои с усмивката си.
— Е, след като се съгласих да направя нещо за теб, може би и ти ще си готов да ми предложиш нещо. Големите дела рядко се постигат без помощта на много партньори, както може би знаеш.
Гавин въздъхна.
— Кажете от какво се нуждаете, Лелейн Седай.
— Сестра ти, според всички донесения, се изявява възхитително в Андор — заговори Лелейн, все едно не беше казвала почти същото последните три пъти на срещите си с Гавин. — Наложи й се да настъпи няколко души по пръстите, за да си осигури трона, обаче. Какво мислиш за политиката й по отношение овощните градини на Дома Тремейн? При майка ви данъчната оценка на земята беше много изгодна за Тремейн. Дали Елейн ще отмени тази специална привилегия, или ще я използва като мед, за да прикотка онези, които застанаха срещу нея?
Гавин потисна поредната въздишка. Винаги се стигаше до Елейн. Беше убеден, че нито Лелейн, нито Романда изобщо имат интерес да спасяват Егвийн — бяха твърде доволни от нарасналата си власт при отсъствието й. Не, срещаха се с него заради новата кралица на Лъвския трон.
Представа си нямаше защо една Айез Седай от Синята Аджа ще се интересува от данъчната оценка на овощна градина. Лелейн не можеше да търси парична печалба. Това не беше присъщо за Айез Седай. Но щеше да търси лост, средство за гарантиране на изгодна връзка с андорските благородни фамилии. Той не искаше да й отговори. Защо да помага на тази жена? Каква полза щеше да донесе това?
Но все пак… можеше ли да е сигурен, че тя няма да се задейства за освобождаването на Егвийн? Ако той престанеше да е полезен за Лелейн с тези срещи, щеше ли тя да ги прекрати? Щеше ли той да се окаже лишен от единствения източник на влияние — колкото и да беше малък — в лагера?
— Ами, смятам, че сестра ми ще е по-стриктна от майка ми. Тя винаги е смятала, че изгодната за Тремейн оценка на овощната градина вече не е оправдана.
Забеляза, че Лелейн дискретно нахвърля бележки по казаното от него. Това ли беше истинската причина да извади мастилото и листа?
Нямаше друг избор, освен да отговаря колкото може по-искрено, въпреки че трябваше да внимава да не го притисне толкова, че да издаде твърде много информация. Връзката му с Елейн бе единственото, с което разполагаше за размяна, и трябваше да го пести. Това го глождеше. Елейн не беше жетон за размяна, беше му сестра!
Но само това имаше.
— Разбирам — каза Лелейн. — А северните черешови градини? Те дават наистина много плод напоследък и…
Гавин излезе от палатката и поклати глава. Лелейн го беше подпитвала за андорските данъци почти цял час. А той за пореден път изобщо не беше сигурен дали е постигнал нещо полезно. При тази скорост никога нямаше да освободи Егвийн!
Както винаги, пред палатката го чакаше новачка, за да го придружи. Този път беше ниска и пълничка, доста години над възрастта, подходяща за обличане на бялото.