— Ще трябва рано или късно да обсъдим войниците, които остави, Гавин — каза неочаквано Брин, гледаше право напред.
— Не виждам какво има за обсъждане — отвърна Гавин, не съвсем искрено. Имаше подозрения какво ще пита Брин и не гореше от нетърпение за този разговор.
Брин поклати глава.
— Трябва ми информация. Разположение, брой войници, снаряжение. Знам, че използвахте за база едно от селата на изток, но кое? Колко души е силата ти и каква поддръжка им дават Айез Седай на Елайда?
Гавин също гледаше право напред.
— Дойдох да помогна на Егвийн. Не да предавам тези, които ми вярваха.
— Ти вече ги предаде.
— Не — заяви Гавин твърдо. — Изоставих ги, но не ги предадох. И нямам намерение да го правя.
— И очакваш да оставя едно потенциално предимство неизползвано? — попита Брин и се извърна към него. — Това, което пазиш в мозъка си, може да спаси живота на много хора.
— Или да струва живота на много хора — отвърна Гавин. — Ако го погледнеш от другата страна.
— Не прави нещата прекалено трудни, Гавин.
— Или какво? Ще ме подложиш на разпит ли?
— Готов си да страдаш за тях?
— Те са моите хора.
„Или поне бяха.“ Тъй или иначе, писнало му беше от интриги и войни. Нямаше да предложи верността си на Бялата кула, но нямаше да я предложи и на тези бунтовнички. Сърцето и честта му бяха за Егвийн и Елейн. А ако не можеше да ги отдаде на тях, щеше да ги даде на Андор — и на целия свят, — като се добере до Ранд ал-Тор и го види мъртъв.
Ранд ал-Тор. Гавин не вярваше на Брин за този човек. О, вярваше, че Брин го мисли сериозно, но Брин грешеше. Можеше да се случи и с най-добрите хора, завладени от харизмата на същество като ал-Тор. Та той беше заблудил самата Елейн. Най-добрият начин да помогне на всички бе да развенчае този Дракон и да го премахне.
Погледна Брин. Генералът пак гледаше право напред. Мислеше за Младоците сигурно. Едва ли щеше да го подложи на разпит. Гавин твърде добре познаваше генерала и чувството му за чест. Това нямаше да се случи. Но можеше да реши да го арестува. Може би щеше да е разумно да му предложи нещо.
— Те са още младоци, Брин — каза Гавин.
Брин се намръщи.
— Младоци — повтори Гавин. — Едва минали обучението си. Мястото им е на учебния плац, не на бойното поле. Сърцата им са добри, уменията им също, но са в много по-малка степен заплаха за теб, след като мен ме няма. Аз бях този, който знаеше стратегията ти. Без мен ще им е много по-трудно в набезите. Подозирам, че ако продължат да удрят, денят, в който ще намерят смъртта си, ще е много скоро. Няма нужда да им го ускорявам.
— Добре — отвърна Брин. — Ще почакам. Но ако набезите продължат да са ефикасни, отново ще ти задам същия въпрос.
Гавин кимна. Най-доброто, което можеше да направи за Младоците, бе да помогне да свърши това разделение между бунтовничките и лоялистките. Но това изглеждаше далеч извън обхвата на възможностите му. Може би, след като освободеше Егвийн, щеше да измисли някакъв начин да помогне. Светлина! Те наистина можеше да възнамеряват да нанесат удари, нали? Битката след падането на Сюан Санче беше достатъчно лоша. Какво щеше да се случи, ако войските се сблъскаха? Айез Седай срещу Айез Седай, Стражник срещу Стражник? Катастрофа.
— Не може да се стигне до това — неволно отрони той.
Брин го погледна. Конете им вървяха в бавен тръс.
— Не можеш да нападнеш, Брин — продължи Гавин. — Обсадата е едно. Но какво ще направиш, ако заповядат да предприемеш щурм?
— Каквото правя винаги — отвърна Брин. — Ще се подчиня.
— Но…
— Дал съм думата си, Гавин.
— А колко живота ще струва думата ти? Щурмуването на Бялата кула ще е катастрофа. Колкото и пренебрегнати да се чувстват тези бунтовнички, няма да има никакво помирение, ако се извадят мечовете.
— Това не е наше решение — каза Брин и го погледна замислено.
— Какво има?
— Чудех се защо те интересува. Мислех, че си тук просто заради Егвийн.
— Аз… — Гавин се обърка.
— Кой си ти, Гавин Траканд? — попита Брин и изпъна пръст към лицето му. — На какво си верен всъщност?
— Познаваш ме по-добре от всички, Гарет.
— Знам кой трябваше да си. Първи принц на Меча, обучен от Стражници, но необвързан към никоя жена.
— А не съм ли точно това? — попита сприхаво Гавин.
— Мир, синко — каза Брин. — Нямах намерение да те обидя. Беше просто наблюдение. Зная, че никога не си бил толкова едностранчив като брат си. Всъщност отдавна трябваше да го видя в теб.
Гавин се извърна към стария генерал. За какво говореше?