Ранд седна на трона и се намести така, че ключът за достъп в джоба му да не го убива в хълбока.
В града не знаеха какво да мислят за него и той предпочиташе да си остане така. Не се обявяваше за крал, но армиите му владееха столицата. Говореше за връщането на трона на Алсалам, но седеше на него все едно, че това е в правото му. Не се беше преместил в двореца. Искаше да ги остави да се чудят.
Всъщност не беше взел решение. Много зависеше от донесенията този ден. Кимна на влезлия Руарк, стана от трона и двамата с Руарк седнаха на кръглата черга със спираловидни шарки, постлана пред подиума със зеления килим. Първия път, когато го направиха, беше предизвикало леко вълнение сред доманските слуги и чиновници в нарастващия двор на Ранд.
— Намерихме и задържахме още една, Ранд ал-Тор — каза Руарк. — Аламиндра Курен. Криеше се в земите на братовчед си близо до северната граница. Това, което научихме в имението й, ни отведе право до нея.
Така членовете на Търговския съвет в ръцете му ставаха четирима.
— А Меашан Дубарис? Каза, че може да намерите и нея.
— Убита е. От тълпата, преди една неделя.
— Сигурен ли си? Може да е лъжа, за да ви отклони от следите й.
— Не съм видял тялото й лично. Но хора, на които вярвам, са го видели и твърдят, че отговаря на описанието. Убеден съм, че следата беше вярна.
Четирима пленени и двама мъртви. С това оставаше да се намерят още четирима, за да се съберат достатъчно членове за избора на крал. Нямаше да е най-етичният избор. Но пък какво толкова го притесняваше? Можеше да назначи крал или да се самопровъзгласи за крал. Защо изобщо го интересуваше какво ще сметнат за редно доманците?
Руарк го гледаше замислено. Сигурно си мислеше същото.
— Продължавай да търсиш — каза Ранд. — Не възнамерявам да взимам Арад Доман за себе си. Ще намерим законния крал или ще се погрижим Съветът на търговците да се събере и да изберат нов. Не ме интересува кой ще е, стига да не е Мраколюбец.
— Както кажеш, Кар-а-карн — отвърна Руарк и понечи да стане.
— Заповедта е важна, Руарк. Нямам време да управлявам това кралство лично. Малко ни остава до Последната битка. — Ранд погледна към Нинив, която стоеше с няколко Деви до стената. — Искам до края на месеца да разполагаме с още четирима членове на Търговския съвет.
— Тежък срок ни налагаш, Ранд ал-Тор — каза Руарк.
Ранд стана.
— Просто ми ги намерете тези търговци. Хората тук заслужават водачи.
— А кралят?
Ранд хвърли поглед настрани, към Милисаир Чадмар, грижливо пазена от айилските стражи. Изглеждаше… измъчена. Очите й плуваха в червени кръгове. Все още изглеждаше красива, но по-скоро като красива картина, смачкана и след това пригладена на масата.
— Дано намериш вода и сянка, Руарк — каза Ранд.
— Дано намериш вода и сянка, Ранд ал-Тор.
Високият айилец се оттегли, няколко от бойците му го последваха. Ранд си пое дъх и отново седна на помпозния трон. Беше отдал на Руарк почитта, която заслужаваше. Другите… Те също щяха да получат онова, което заслужаваха.
Наведе се напред, махна на Милисаир да се приближи и една от Девите я подбутна напред.
— Е? — попита Ранд, щом Милисаир застана пред трона.
— Милорд Дракон… — Тя се заозърта към доманските слуги и придворни, сякаш търсеше помощ от тях. Никой не я удостои с вниманието си. Дори лорд Рамшалан извърна очи от нея.
— Говори — настоя Ранд.
— Пратеникът, за когото попитахте. Мъртъв е.
Ранд си пое дъх.
— И как стана това?
— Хората, на които възложих да го пазят… — заговори тя бързо. — Не знаех колко зле се отнасят с него! Не бяха му давали вода дни наред и треската го поразила…
— С други думи, не си успяла да изтръгнеш сведения от него, затова си го оставила да изгние в тъмницата и си се сетила за него чак когато поисках да бъде доведен при мен.
— Кар-а-карн — каза една от Девите, съвсем младата Джалани, и пристъпи напред. — Намерихме я да стяга вещите си, сякаш се готвеше да избяга от града.
Милисаир пребледня.
— Лорд Дракон. Беше в момент на слабост! Аз…
Ранд й махна с ръка да замълчи.
— Какво да правя с тебе сега?
— Трябва да я екзекутирате, милорд! — извика Рамшалан и припряно пристъпи напред.
Ранд го изгледа намръщено. Не беше питал за отговор. Източеният като върлина Рамшалан имаше изгърбен нос, който може би издаваше салдейско потекло. Носеше ужасно палто в крещящо синьо, оранжево и жълто, надиплените маншети на ризата му се показваха от ръкавите. Тези неща явно минаваха за модни сред някои среди от висшата класа на доманците. Обеците му носеха знака на Дома му. Украшение с форма на птица в полет бе закрепено на едната му буза.