Досуната едва ли беше направила нещо нередно. Но Нинив все пак не искаше работникът, когото бе изпратила да я доведе, да си развърже езика пред някого. По-добре беше да му се внуши чувство за опасност, а и войникът с него щеше да го накара да мълчи.
Предвидливостта й се оказа ефикасна. Само след няколко минути мъжът се върна забързан с една разчорлена възрастна жена със синя вечерна роба. Изпод вързаната й набързо забрадка се показваха кичури сива коса, състареното й лице беше пребледняло от притеснение. Нинив се почувства гузна. Как ли трябваше да се чувства тази жена, събудена посред нощ от уплашен слуга, който твърди, че една Айез Седай иска да я види незабавно?
Салдейският войник влезе след тях и застана да пази до вратата. Беше кривокрак и набит, с дълги увиснали мустаци. Другите двама бяха до вратата, откъдето бе влязла Нинив. Небрежните им стойки само усилваха напрежението.
— Спокойно, госпожо — каза Нинив и кимна към масата. — Можете да седнете. Останалите, идете в главното преддверие и чакайте там. Не говорете с никого.
Четиримата слуги не чакаха повече покана. Нинив каза на един от войниците да иде с тях и да се погрижи да изпълнят нареждането й. Късният час работеше в нейна полза. След като повечето слуги и придворни на Ранд спяха, можеше да разследва, без да предупреди някой виновен.
Напускането на работниците притесни досуната още повече. Нинив седна на едно от освободените столчета до масата. В бързината мъжете бяха оставили заровете, но си бяха прибрали монетите, разбира се. Стаята се осветяваше от малка лампа на перваза на прозореца — салдеецът беше взел фенера й, когато излезе след слугите.
— Как се казваш? — попита Нинив.
— Лорал, Айез Седай — плахо отвърна жената.
— Знаеш ли, че Айез Седай не лъжат?
Досуната кимна. Айез Седай наистина не можеха да лъжат, макар че Нинив можеше — все пак не бе държала Клетвената палка. Това отчасти й носеше по-ниско положение в очите на другите. Незаслужено обаче. Клетвената палка беше просто формалност. Хората на Две реки нямаха нужда от тер-ангреали, за да са честни.
— Тогава ще ми повярваш ли, като ти кажа, че не те подозирам лично да си направила нещо лошо. Просто имам нужда от помощта ти.
Жената като че ли се поотпусна.
— Каква помощ ви е нужна, Нинив Седай?
— От опит знам, че главната домакиня знае повече за ставащото в къщата от стюардите и дори от собствениците на имота. От дълго време ли работиш тук?
— Служа вече на трето поколение от фамилията Чадмар — отвърна старата жена с гордост. — И се надявах да продължа да служа на още едно, ако нейно благородие не беше… — Замълча. Ранд беше затворил „нейно благородие“ в собствената й тъмница. Някак не се връзваше със служба за още едно поколение.
— Да, добре — каза Нинив, за да запълни неловката тишина. — Неприятните обстоятелства, свързани с господарката ти, са част от задачата ми тази вечер.
— Нинив Седай — заговори припряно старицата, — мислите ли, че е възможно да помогнете да бъде освободена? Да си върне благоразположението на лорд Дракона?
— Може би. — „Съмнително — помисли си. — Но всичко е възможно.“ — Разговорът ми с теб би могъл да помогне. Кажи ми следното. Виждала ли си изобщо този пратеник, онзи, когото господарката ти е затворила?
— Пратеникът на краля? — попита Лорал. — Изобщо не съм говорила с него, Айез Седай, но наистина го видях. Висок мъж, хубав, бръснат, за разлика от нашите мъже. Видях го в коридора. Един от най-красивите мъже, които съм виждала.
— А след това? — попита Нинив.
— Ами, след това той отиде да говори с лейди Чадмар, а после… — Лорал замълча. — Нинив Седай, не бих искала да въвлека милейди в още повече неприятности и…
— После тя го е пратила за разпит — прекъсна я Нинив. — Нямам време за глупости, Лорал. Не съм тук, за да търся улики против господарката ти, и всъщност не ме интересува на кого си вярна. Тук са заложени много по-големи неща. Отговори на въпроса ми.
— Да, милейди — отвърна Лорал пребледняла. — Всички знаем за случилото се, разбира се. Като че ли не беше редно да се прати така на инквизитор кралски човек. Особено този човек. Срамота е да се обезобрази такова красиво лице.
— Къде е тъмницата? Знаеш ли?
Лорал се поколеба, после неохотно кимна. Добре. Не се канеше да затаява информация.
— Да вървим тогава — каза Нинив и се изправи.
— Милейди…
— Какво има?
— Искате да отидем сега?
— Да. И освен това може да идем и в дома на палача.