— Кой приготвя храната на затворниците? — попита Нинив.
— Храната ли? Ами… това е работа на Керб. Защо?
— Керб? Кой е Керб?
— Момчето — обясни Йоргин. — Чиракът. Намерихме го сред бежанците преди няколко месеца. Имахме голям късмет — последният ни чирак избяга, а тоя вече беше обучен да…
Нинив вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— Момчето! Къде е?
— Ами, тук беше… — каза Лурц и погледна нагоре. — Качи се с…
Отгоре изведнъж се чу трополене. Нинив изруга, извика на Трибен да хване чирака и се закатери по стълбата. Светещото й кълбо я последва.
Видя двамата тъмничари до вратата. Салдеецът стоеше до тях с меч в ръка. Погледна я питащо.
— Къде е чиракът? — изръмжа тя.
Трибен хвърли поглед към зеещата врата. Нинив изхвърча на улицата, като заплиташе нишки Въздух.
И спря.
Четиримата слуги, които беше довела от имението, бяха хванали Керб и го водеха към нея.
— Изхвърча през вратата, Айез Седай — каза единият, — все едно го гонеше Тъмният. Та решихме, че ще е добре да го хванем. За всеки случай.
Нинив си пое дълбоко дъх.
— Добре сте направили. — Младежът се дърпаше безсилно в ръцете им. — Много добре.
Глава 33
Разговор с Дракона
— Дано само да е важно — каза Ранд.
Стоеше на прага на дневната, облечен в червен халат с два черни дракона, извезани по ръкавите. Чуканчето му беше скрито в гънките на левия. Косата му беше разчорлена от съня, но очите му гледаха зорко.
Пристъпи в дневната като крал — дори сега, толкова късно след полунощ, вървеше абсолютно уверен в себе си. Слуги бяха донесли котле с горещ чай и той си наля, докато Мин влизаше след него в стаята. Тя също бе загърната в нощна роба, от жълта коприна. Айилски Деви застанаха на пост до вратата — привидно отпуснати, но застрашителни.
Все по-трудно и по-трудно й ставаше да види в него момчето, което бе познавала в Две реки. Винаги ли челюстта му бе така стегната в израз на непоколебима решителност? Кога бе станала стъпката му толкова сигурна, стойката му — толкова властна? Този мъж изглеждаше почти като… статуя на Ранд, когото бе познавала някога. Статуя, изваяна от скала, за да прилича на него, но с преувеличени героични черти.
— Е? — попита Ранд настойчиво. — Кой е този?
Чиракът Керб седеше вързан с Въздух на един от диваните в стаята. Нинив хвърли поглед към него, след което прегърна Извора и изтъка преграда против подслушване. Ранд я изгледа рязко.
— Преля ли?
Можеше да го усети, когато го правеше, без да го крие. Усещаше боцкане по кожата според разкритията на Егвийн и Елейн.
— Преграда — отвърна тя, като отказа да се поддаде на страха. — Последния път май не ми трябваше разрешение да преливам. Порасна много, Ранд ал-Тор, но не забравяй, че съм те пляскала по дупето още откакто проходи.
Някога щеше да реагира на това, та дори само да изсумти раздразнено. Сега само я погледна. Очите му понякога изглеждаха най-промененото у него.
Ранд въздъхна.
— Защо ме събуди, Нинив? Кой е този длъгнест уплашен младок? Ако някой друг ме беше вдигнал посред нощ, щях да го пратя на Башийр да го набият с камшик.
Нинив кимна към Керб.
— Мисля, че „този длъгнест уплашен младок“ знае къде е кралят.
Това вече привлече вниманието му, както и на Мин. Тя също си беше наляла чай и се беше облегнала на стената. Защо още не бяха женени?
— Кралят ли? — каза Ранд. — Значи и Грендал. Как разбра, Нинив? Къде го намери този?
— В тъмницата, в която си пратил Милисаир Чадмар — отвърна тя и го изгледа накриво. — Там е ужасно, Ранд ал-Тор. Нямаш никакво право да се отнасяш така с хората.
Той все едно не я чу. Пристъпи към Керб.
— Чул е нещо от разпита ли?
— Не. Но мисля, че той е убил пратеника. Зная със сигурност, че тровеше Милисаир. Щеше да е мъртва до края на неделята, ако не я бях Изцерила.
Ранд я погледна и Нинив почти усети как свързва думите й, за да разбере какво е правила.
— Вие, Айез Седай, имате много общо с плъховете, както съм се уверил. Винаги се врете на места, където не ви искат.
Нинив изсумтя.
— Ако бях стояла настрана, сега Милисаир щеше да издъхва, а Керб щеше да е избягал.
— Предполагам, че си го попитала кой му е заповядал да убие пратеника, нали?
— Още не — отвърна Нинив. — Намерих отровата в нещата му обаче и разбрах, че точно той е приготвял храната за Милисаир и за пратеника. — Поколеба се за миг. — Ранд, не съм сигурна дали той ще може да отговори на въпросите ни. Вкопах в него и макар да не е болен физически, там вътре… има нещо. В ума му.