— Какво имаш предвид? — попита тихо Ранд.
— Някакво блокиране. Тъмничарят беше разочарован — дори изненадан, — че пратеникът е могъл да издържи на неговото „разпитване“. Смятам, че и при него трябва да е имало някакво блокиране, нещо, което го е възпирало да разкрие твърде много.
— Принуда — каза Ранд и вдигна чашата към устните си.
Принудата беше тъмна работа, зло. Тя лично я бе изпитала. Още потръпваше, щом си спомнеше какво й бе причинила Могедиен. А беше дреболия, просто заличаване на няколко спомена.
— Малцина са толкова вещи с Принудата като Грендал — каза Ранд замислено. — Може би това е потвърждението, което търсех. Да… това наистина би могло да се окаже голямо откритие, Нинив. Достатъчно голямо, за да забравя как си се добрала до него.
Отиде до дивана, наведе се, погледна младежа в очите и й каза:
— Освободи го.
Нинив се подчини.
— Кажи ми — заговори Ранд на Керб, — кой ти поръча да отровиш онези хора?
— Нищо не знам! — изписка момчето. — Аз…
— Спри — каза Ранд тихо. — Вярваш ли, че мога да те убия?
Момчето замълча и — колкото и да не беше за вярване, че е възможно — сините му очи се разшириха още повече.
— Вярваш ли, че ако само изрека думата — продължи Ранд със зловещо тих глас, — сърцето ти ще спре да бие? Аз съм Прероденият Дракон. Вярваш ли, че мога да взема живота ти или самата ти душа, ако просто поискам?
Нинив я видя отново: патината от мрак около Ранд, аурата, за която не можеше да е съвсем сигурна, че я има. Вдигна чая към устните си… и изведнъж откри, че е станал горчив и гаден.
Керб се разплака.
— Говори — заповяда Ранд.
Младежът отвори уста, но от тях излезе само стон.
— Да — каза замислено Ранд. — Това е Принуда, Нинив. Тя е тук! Все пак бях прав. — Погледна я. — Ще трябва да разплетеш паяжината на Принудата. Да я изтриеш от ума му, за да може да ни каже каквото знае.
— Какво?! — попита Нинив невярващо.
— Не съм много вещ в този сплит. Мисля обаче, че ти можеш да премахнеш Принудата. Прилича на Цяра донякъде. Използваш същия вътък, който създава Принудата, но го обръщаш.
Тя се намръщи. Изцеряването на момчето звучеше чудесно — в края на краищата всяка рана трябваше да може да се Изцери. Но да опитва нещо, което никога досега не е правила, и то пред Ранд? Ами ако сбъркаше и по някакъв начин момчето пострадаше?
Ранд седна на дивана срещу Керб, а Мин дойде и седна до него. Гледаше чая си намръщено. Явно и нейният се бе развалил толкова внезапно, колкото и на Нинив.
Ранд гледаше Нинив с очакване.
— Ранд, не…
— Просто опитай. Не мога да обясня как точно се прави, още по-малко от жена, но ти си умна. Сигурен съм, че можеш да се справиш.
Покровителственият му тон, макар и непреднамерен, събуди гнева й. Това, че беше уморена, само влошаваше нещата. Тя стисна зъби, обърна се към Керб и заплете и петте Сили.
Приложи съвсем лек Цяр и момчето се вцепени. Тя запреде отделна нишка от Дух, Вкопа в главата му колкото можеше по-деликатно и замушка в сплитовете, обрасли по ума му. Да, вече можеше да я види: сложна плетеница, съставена от нишки на Дух, Въздух и Вода. Беше ужасно, докато я гледаше с вътрешното си око, обхванала мозъка на момчето. Късчета сплит докосваха тъканта като кукички и навлизаха дълбоко в самия мозък.
Обръщане на вътъка, беше казал Ранд. Хич не беше лесно. Трябваше да издърпа Принудата пласт след пласт. Ако направеше грешка, можеше да убие Керб. За миг бе готова да се откаже.
Но коя друга да го направи? Принудата беше забранен сплит и тя се съмняваше, че Кореле или която и да било друга имат опит с него. Ако спреше сега, Ранд просто щеше да повика другите и да ги помоли да го направят. Щяха да се подчинят и дори да й се подиграват — на нея, Посветената, въобразила си, че е Айез Седай.
Добре де, тя все пак бе открила нови начини на Изцеряване! Беше помогнала да се изчисти покварата на самата Единствена сила! Беше Изцерила усмиряване и опитомяване!
Можеше да направи и това.
Заработи бързо, като изтъка огледален образ на първия пласт Принуда. Всяко прилагане на Силата бе точно, но обратно на вътъка, вече втъкан в ума на момчето. Положи сплита предпазливо, едва-едва, и точно както беше казал Ранд, щом се докоснаха, двата сплита трепнаха и изчезнаха.
Откъде го знаеше това Ранд? Потръпна при мисълта какво бе казала Семирага за него. Спомени от друг живот, спомени, на които той нямаше право. Имаше причина Създателят да е направил да забравят предишния си живот след всяко прераждане. Никой човек не биваше да помни пораженията на Луз Терин Теламон.
Нинив продължи: оголваше пласт след пласт вътъците на Принуда като знахар, смъкващ превръзките от гноясал крак. Изтощителен труд, но и обнадеждаващ. Всеки сплит поправяше злина, изцеряваше момчето още мъничко, правеше света на косъм по-добър отпреди.