Отне й почти цял час и беше наистина изнурително. Когато и последният пласт на Принуда изчезна, тя въздъхна изтощено и освободи Единствената сила, убедена, че не може да прелее и нишка повече, дори животът й да зависи от това. Залитна и се смъкна на стола си. Мин се беше свила до Ранд и беше заспала.
Но Ранд не спеше. Прероденият Дракон ги гледаше и сякаш виждаше неща, които Нинив не можеше да съзре. Стана и пристъпи до Керб. В замаята си Нинив не беше обърнала внимание на лицето на младия чирак. Беше странно отпуснато, като на човек, зашеметен от удар по главата.
Ранд се смъкна на коляно, хвана брадичката на момчето в шепа и се взря в очите му.
— Къде? — попита тихо. — Къде е тя?
Момчето отвори уста и от ъгълчето й потече лига.
— Къде е тя? — повтори Ранд.
Керб простена. Очите му бяха помътени, езикът увисна от устата.
— Ранд! Спри. Какво му правиш?
— Нищо — отвърна Ранд тихо и я погледна. — Ти го направи това, с разнищването на сплитовете. Принудите на Грендал са силни — но груби, в някои отношения. Запълва ума с Принуда толкова, че изтрива личността и разсъдъка. Остава само една кукла, негодна за нищо друго, освен да изпълни преките й заповеди.
— Но той можеше да реагира допреди малко!
Ранд поклати глава.
— Ако попиташ тъмничарите, ще ти кажат, че е бил слабоумен и почти не е говорел. В главата му нямаше никаква личност, само напластени сплитове на Принуда. Указания, съставени хитроумно, за да заличат всякакво съзнание, което е имало у този нещастник, и да го заменят със същество, което ще действа точно според желанията на Грендал. Виждал съм го десетки пъти това.
„Десетки пъти — помисли с трепет Нинив. — Ти ли си го виждал, или Луз Терин? Чии спомени властват над теб сега?“
Погледна отново Керб и й призля. Очите му бяха безизразни не от стъписване, както си беше помислила. Бяха… празни. Докато беше млада, все още нова в ролята си на Премъдра, й бяха донесли една жена, паднала от фургон. Жената спа дни наред, а когато най-сетне се събуди, имаше същия поглед като на Керб. Никакъв признак, че познава някого, никаква податка, че има някаква душа в черупката на тялото й.
Беше умряла неделя по-късно.
Ранд отново заговори на Керб:
— Трябва ми място. Нещо. Каквото и да е. Ако има някаква частица в теб, която е устояла, късче някакво, което й е оказало съпротива, обещавам ти възмездие. Място. Къде е тя?
От устните на момчето пак потече лига. Сякаш се кривнаха едва-едва. Ранд стоеше пред него, без да откъсва очи от неговите. Керб потрепери, после прошепна:
— В гробницата Натрин.
Ранд въздъхна, след което го пусна с почти благоговеен жест. Момчето бавно се смъкна на пода, лигите му се стекоха по чергата. Нинив изруга, скочи от стола и се олюля, щом стаята се завъртя около нея. Светлина, колко бе изтощена! Затвори очи и вдиша няколко пъти дълбоко. После коленичи до момчето.
— Не си прави труда — каза Ранд. — Мъртъв е.
Да, момчето беше мъртво. Нинив вдигна рязко глава и погледна Ранд. Какво право имаше да изглежда толкова изтощен, колкото се чувстваше тя? Не беше направил почти нищо!
— Какво напра…
— Нищо не направих, Нинив. Подозирам, че след като ти премахна Принудата, единственото, което го държеше жив, бе яростта му към Грендал, заровена дълбоко. Трошицата, която бе останала от него, знаеше, че единствената помощ, която може да ни даде, са тези три думички. След това просто свърши. Нищо повече не можехме да направим за него.
— Не мога да приема това — каза Нинив отчаяно. — Той можеше да бъде Изцерен! — Трябваше да може да му помогне! Премахването на Принуда бе толкова хубаво, толкова редно. Не трябваше да свърши така!
Потръпна. Чувстваше се омърсена. Употребена. С какво бе по-добра от тъмничаря, който бе вършил ужасни неща, за да измъкне информация? Погледна гневно Ранд. Можеше поне да й каже какво ще причини махането на Принуда!
— Не ме гледай така, Нинив. — Той пристъпи до вратата и даде знак на Девите да отнесат тялото на Керб. Те го вдигнаха, а той ги помоли тихо да донесат още чай.
Върна се и седна до спящата Мин. Беше пъхнала една възглавничка под главата си. Само една от двете лампи в стаята гореше едва-едва и лицето на Ранд оставаше наполовина в сянка.
— Това беше единственият начин — продължи той. — Колелото тъче така, както то пожелае. Ти си Айез Седай. Не е ли това част от веруюто ти?
— Не знам какво е — сопна се Нинив, — но не е извинение за действията ти.