— Направих го, защото исках да спечеля доверието ти — промълви Нинив и моментално се изруга наум. Защо го каза това? Наистина ли бе толкова уморена, че да избъбри първото, което й дойде на ума?
Ранд само кимна.
— Ти го имаш, Нинив. Вярвам ти толкова, колкото е възможно да вярвам на някого. Може би повече, отколкото на мнозина други. Ти смяташ, че знаеш какво е най-доброто за мен, въпреки собствените ми желания, и това е нещо, което мога да приема. Разликата между теб и Кацуан е в това, че ти наистина държиш на мен. Тя държи само на мястото ми в плановете си. Иска да съм част от Последната битка. Ти искаш да живея. Заради това имаш благодарностите ми. Мечтай заради мен, Нинив. Мечтай за неща, за които аз вече не мога.
Наведе се, за да вдигне Мин. Успя въпреки липсващата длан, като пъхна чукана си под нея, а с другата ръка я прихвана и я вдигна. Тя се раздвижи, после се сгуши до него и измърмори, че може да върви сама. Той не я пусна, може би заради умората в гласа й. Нинив знаеше, че остава будна с книгите си повечето нощи и се натоварва почти толкова тежко, колкото Ранд.
Той понесе Мин към вратата.
— Първо ще се оправим със сеанчанците. Подготви се добре за тази среща. Скоро след това ще се погрижа за Грендал.
И излезе.
Отново я беше изненадал. Беше все същият упорит глупак, но с изненадващо разбиране за себе си. Как можеше човек да разбира толкова много и все пак да е такъв невежа?
И защо не можеше да измисли никакъв аргумент срещу онова, което бе казал? Защо не можеше да се накара да му изкрещи, че не е прав? Винаги имаше надежда. Като предаваше това най-важно чувство, той можеше да е станал силен, но рискуваше да загуби всякакво основание да се интересува от изхода на битките си.
Но незнайно защо не можеше да намери думи, с които да му възрази.
Глава 34
Легенди
— Добре — каза Мат и разгъна на масата една от най-добрите карти на Ройдел. Талманес, Том, Ноал, Джюйлин и Мандевин бяха наредили столовете си около масата. До картата на района Мат разгъна скица на разположението на град със средна големина. Доста усилия им беше струвало, докато намерят търговец, склонен да им скицира плана на Трустеър, но след Хиндерстап Мат не искаше да влезе в градче, без да знаят какво може да ги очаква.
Щабният му павилион беше сред борова гора. Денят беше хладен. От време на време полъхваше вятър и сухи борови иглички се откъсваха от клоните и падаха, шушнеха по покрива на палатката. Отвън си подвикваха войници и дрънчаха котлета — раздаваше се обедната храна.
Мат огледа картата на градчето. Време беше да престане да е глупак. Целият свят беше решил да се обърне против него — дори малки планински градчета се оказваха смъртоносни капани напоследък. Още малко и маргаритките покрай пътя щяха да наскачат и да се опитат да го изядат.
Тази мисъл го накара да се сепне, понеже си спомни за нещастния амбулант, потънал във фантомното градче Шиотан. Когато онова призрачно място бе изчезнало, след него бе останала морава с пеперуди и цветя. Включително маргаритки. „Да ме изгори дано!“
Добре, но Матрим Каутон не се канеше да умре в тоя пущинак. Този път щеше да планира и щеше да е подготвен. Кимна, доволен от себе си.
— Ханът е ето тук — заяви и посочи на картата. — „Размаханият юмрук“. Двама пътници независимо един от друг потвърдиха, че е хубав хан, най-добрият от трите в градчето. Жената, която ме търси, не е правила никакъв опит да скрие местонахождението си, а това означава, че се смята за добре защитена. Можем да очакваме охрана.
Извади друга карта, която показваше по-добре терена около Трустеър. Градчето бе разположено в падина, до езеро, което се пълнеше от планински извори. Според данните в езерото се въдеше чудесна пъстърва, а осоляването й беше главният поминък на градчето.
— Искам три отделения лека конница тук — каза Мат и посочи един по-висок склон. — Ще бъдат прикрити от дърветата, но ще имат пълна гледка към небесата. Ако излети червено нощно цвете, ще се спуснат по главния път ето тук за спасителна акция. Ще разполагаме със сто стрелци с арбалети от двете страни на селището като подкрепление на конницата. Ако нощното цвете е зелено, конницата тръгва и подсигурява главните подстъпи към градчето, тук и тук.
Посочи Том с пръст.
— Том, ти ще вземеш Харнан, Фергин и Мандевин като „чираци“, а Ноал може да е лакеят ти.
— Лакей ли? — попита Ноал. Беше кокалест мъж с окапали зъби и крив като клюн нос. Но беше твърд като стар нащърбен в битки меч, предаван от баща на син. — За какво му е лакей на веселчун?
— Добре — каза Мат. — Може да си брат му тогава, и изпълняваш по съвместителство ролята на слуга. Джюйлин, ти…