— Чакай малко, Мат — прекъсна го Мандевин и се почеса по скулата, точно под превръзката на изваденото си око. — Аз да съм чирак на веселчун? Не знам колко ми е подходящ гласът за хубаво пеене. Чувал си ме все пак. А и само с едно око едва ли ще ме бива много с жонглирането.
— Ти си нов чирак — обясни Мат. — Том знае, че нямаш никакъв талант, но те е съжалил, понеже старата ти леля — с която си живял, откакто родителите ти са загинали при трагичен инцидент, стъпкани от побеснели волове — е хванала шарка и се е побъркала. Почнала е да те храни с огризки от масата и да се държи с теб все едно, че си семейната хрътка Маркс, която обаче е избягала, докато си бил още на седем.
Мандевин се почеса по главата. Косата му вече побеляваше.
— Не съм ли малко стар за чирак все пак?
— Глупости — каза Мат. — Ти си млад по сърце и тъй като не си се женил — единствената жена, в която си бил влюбен, е избягала със сина на кожаря, — идването на Том ти е предложило възможност да започнеш отново.
— Но аз не искам да напусна старата си леля — възрази Мандевин. — Грижила се е за мен от дете! Не е честно човек да остави стара жена само защото малко се е побъркала.
— Нямаш никаква стара леля — изръмжа Мат ядосано. — Това е просто легенда, версия, която върви с фалшивото ти име.
— Не може ли да си имам някоя по-почтена версия?
— Късно е — каза Мат, зарови в купчината листа на писалището си и измъкна пет страници, надраскани с разкривен почерк. — Не може да го промениш вече. Половин нощ съм работил над версията ти. Най-добрата е от всички. На, прочети я и я наизусти. — Връчи листовете на Мандевин, след което извади нова купчина.
— Сигурен ли си, че не прекаляваме малко с това, момко? — попита Том.
— Няма да позволя да бъда изненадан отново, Том — заяви Мат. — Да ме изгори дано, няма да го позволя повече. Омръзна ми да влизам в капани неподготвен. Смятам вече сам да командвам съдбата си, а не да се набутвам от един проблем в друг. Време е вече аз да командвам.
— И го правиш с… — намеси се Джюйлин.
— Фалшиви имена и прикриващи версии, да — заяви Мат и връчи на Том и Ноал страниците им. — Точно така!
— А за мен? — попита Талманес. Насмешливият блясък в очите му се беше върнал, въпреки че говореше съвсем искрено. — Чакай да пробвам, Мат. Аз съм странстващ търговец, пътувал с айилците, който е дошъл в селото, защото е чул, че в езерото живее пъстърва, която е обидила баща му.
— Глупости — каза Мат и му връчи листата. — Ти си Стражник.
— Доста е подозрително — отбеляза Талманес.
— Ти трябва да си подозрителен — изтъкна Мат. — Винаги е по-лесно да биеш някого на карти, когато си мисли за нещо друго. Е, ти си нашето „нещо друго“. Стражник, който минава през селото по загадъчна работа, няма да е чак толкова голямо събитие, че да привлече прекалено внимание, но за тия, които знаят какво да търсят, все пак ще е добро отвличане. Можеш да използваш наметалото на Фен. Съгласен е да го даде. Още се чувства гузен, че позволи на ония слугини да избягат.
— Ти, разбира се, не му каза, че просто изчезнаха — добави Том. — И че нямаше как да го предотврати.
— Не виждах смисъл да му го казвам — обясни Мат. — Пък и няма смисъл да ровим в миналото, нали така?
— Стражник значи? — рече Талманес и заразлиства страниците си. — Ще трябва да се поупражнявам в мръщене.
Мат го погледна унило.
— Не го взимаш на сериозно.
— Какво? Има ли някой, който го взима на сериозно?
Пак проклетият блясък в очите. Мат наистина ли си беше мислил, че трудно се засмива? Талманес просто го правеше вътрешно. Това най дразнеше.
— Светлина, Талманес. Някаква жена в онова градче търси Перин и мен. Знае как изглеждаме толкова добре, че може да ни нарисува по-точно и от родната ми майка. Тръпки ме полазват от това, все едно Тъмния диша зад врата ми. А не мога лично да ида в проклетото му градче, след като всеки проклет мъж, жена и дете имат рисунка на лицето ми и обещание за пари срещу сведения, нали така! Та значи може и да съм попрекалил с подготовката, но възнамерявам да намеря това лице, преди да са пратили глутница Мраколюбци да ми прережат гърлото през нощта. Ясно ли е?
Мат ги изгледа един по един, тръгна да излиза, но спря до стола на Талманес, покашля се и измърмори:
— Ти тайно храниш любов към рисуването и ти се иска да можеш да се измъкнеш от рискования живот, на който си се посветил. Минаваш през Трустеър на път на юг, вместо да хванеш по-пряк маршрут, от любов към планината. Надяваш се да чуеш нещо за по-малкия си брат, когото не си виждал от години и който е изчезнал по време на лов в Южен Андор. Имаш много тежко детство. Прочети четвърта страница.