После бързо излезе, но все пак видя как Талманес извъртя очи. Да го изгори дано! Такава хубава драма имаше в тия страници!
Небето беше облачно. Кога щеше да свърши това? Мат поклати глава и закрачи през лагера, кимаше на войниците, които му отдаваха чест или подвикваха: „Лорд Мат“. Бандата беше вдигнала лагер на закътан горист склон на половин ден марш от градчето — довършваха приготовленията си за нападението. Трииглените борове тук бяха високи и с тежки сенчести клони и растителността под тях бе оскъдна. Въздухът бе прохладен, с мирис на смола и пръст.
Той обиколи лагера, за да провери как върви работата и да се увери, че всичко се върши ефикасно. Древните спомени, които му бяха дали еелфините, бяха започнали да се сливат със собствените му толкова плавно, че вече трудно можеше да различи кои инстинкти идват от тях и кои са си неговите собствени.
Хубаво беше, че отново е сред Бандата. Не си беше давал сметка колко много му бяха липсвали. Щеше да е добре да се съберат отново с останалите — с бойците, водени от Естеан и Дерид. Дано поне да преживяваха по-леко от неговата част.
Конните знамена бяха първи в обиколката му. Бяха отделени от останалата част на лагера — конниците винаги се смятаха за по-елитни от пехотата. Днес, както ставаше все по-често напоследък, мъжете бяха притеснени за храната на конете. За един добър конник конят му винаги е на първо място. Пътуването им от Хиндерстап бе тежко за животните, особено след като нямаше много паша. Тази пролет почти нищо не беше израснало, а останалото от зимата бе необичайно оскъдно. Конете отказваха да пасат петната пожълтяла трева, все едно се беше развалила като другите запаси. А нямаха достатъчно зоб: бяха се надявали да се изхранват от околността, понеже се придвижваха твърде бързо, за да карат и фургони.
Е, значи трябваше да направи нещо по въпроса. Увери конниците, че работи по проблема, и те повярваха на думата му. Лорд Мат не ги беше подвеждал никога. Разбира се, онези, които беше подвел, гниеха в гробовете. Той отказа молбата им да развеят знамето. Може би след Трустеър.
В момента нямаше истинска пехота — всички бяха с Естеан и Дерид. Талманес благоразумно бе осъзнал, че ще им трябва повече подвижност, и беше взел три знамена конница и близо четири хиляди конни стрелци с арбалети. В повечето битки човек няма време да се цели, така че арбалетите вършеха добра работа — за тях беше нужна една десета от тренировките с обикновен лък. Вярно, лъковете можеха да стрелят по-бързо и по-далече, но като не можеш да заделиш цял живот за тренировки, арбалетите бяха чудесен заместител.
Освен това процесът на презареждане на арбалета улесняваше обучението на отделенията да стрелят залпово. Капитанът на отделението стоеше в другия край и шибваше с пръчка по ствола на едно дърво на всеки две секунди, за да подава ритъма. Всяко тупване по дървото беше заповед. Вдигане на арбалетите на рамо на първото. Стреляш на второто. Сваляш арбалета на третото. Зареждаш на четвъртото. Отново на рамо — на петото. Стрелбата на координирани залпове беше по-убийствена. Всяко четвърто тупване отпращаше вълна стрели по врага — в случая дърветата.
„Ще ни трябват още стрели“ — помисли Мат, забелязал колко много от късите стрели се чупят. При тренировка се губеха повече стрели, отколкото при бой, но си заслужаваше. Стрелците наистина ставаха все по-добри. Ако беше имал няколко знамена от тия, когато се би при Кървавите водопади, Нашиф може би щеше по-бързо да си научи урока.
Разбира се, щяха да са по-полезни, ако можеха да стрелят по-бързо. Зареждането забавяше най-много. Не завъртането на самия лост, а необходимостта всеки път арбалетът да се сваля. Отнемаше цели четири секунди. Новите лостове, които Талманес бе научил от оня механик в Муранди, доста ускоряваха нещата. Но механикът беше тръгнал да продава изобретението си в Кемлин и знае ли човек кой още ще реши да го купи? Много скоро всеки можеше да ги има. Едно предимство отпада, ако го имаш и ти, и врагът ти.
Нововъведенията му бяха донесли голям успех в Алтара срещу сеанчанците. Яд го беше да отстъпи това предимство. Можеше ли да измисли начин арбалетите да стрелят още по-бързо?
Докато мислеше за това, провери още някои неща из лагера. Алтарците, които бе приел в Бандата, се устройваха добре, а като се изключеше храната за конете и може би недостатъчното стрели, снабдяването изглеждаше в ред. Доволен, Мат тръгна да види Алудра.
Беше се устроила в задния край на лагера до малка закътана цепнатина в скалистия склон и Мат трябваше да се провре между три паравана от платна, окачени между дърветата, докато стигне до нея. И се наложи да спре, когато Бейл Домон вдигна ръка и го задържа, докато Алудра му разреши да влезе.