Слабичката тъмнокоса Илюминаторка седеше на пън в центъра на малкия си бивак, праховете й, рулата хартия, писалищната дъска за бележки и инструментите й бяха спретнато подредени върху парчета плат на земята около нея. Вече не носеше плитки и дългата й коса падаше свободно на раменете. Това й придаваше малко странен вид. Но пак си беше хубава.
„Да те изгори дано, Мат. Вече си женен“ — каза си той. Но пък Алудра наистина беше хубава.
Егеанин беше тук, държеше глинена гилза за нощно цвете, за да може Алудра да работи. Лицето на Алудра с пълничките устни се намръщи съсредоточено, докато почукваше леко по гилзата. Тъмната коса на Егеанин беше пораснала и тя все по-малко приличаше на сеанчанска благородничка. На Мат все още му беше трудно да реши как да я нарича. Тя искаше да я знаят като Лейлвин и понякога той си мислеше за нея с това име. Глупаво е човек да си сменя името само защото някой му е казал, че трябва, но той всъщност не я винеше, че не иска да ядоса Тюон. Адски упорита беше Тюон, да. Неволно погледна на юг, но се овладя бързо. Кръв и пепел! Всичко щеше да е наред с нея.
Все едно, Тюон сега я нямаше. Защо тогава Егеанин продължаваше тази шарада да се нарича Лейлвин? Мат всъщност я бе нарекъл със старото й име веднъж-дваж, след заминаването на Тюон, но тя го нахока. Жени! Не може да ги разбере човек, а сеанчанките — още по-малко.
Погледна Бейл Домон. Мускулестият брадат иллианец се беше подпрял на едно дърво до входа на бивака на Алудра, белите платнища плющяха до него. Още държеше ръката си вдигната предупредително. Сякаш целият този лагер не беше на Мат, моля ви се!
Той обаче реши да не се натрапва. Не можеше да си позволи да обижда Алудра. Беше адски близо до ония нейни драконови ужасии, а той държеше да ги има подръка. Но Светлина, колко го дразнеше, че трябва да минава през пропускателен пункт в собствения си лагер!
Алудра вдигна поглед от работата си и затъкна кичур коса зад ухото си. Забеляза Мат, а след това се загледа отново в нощното си цвете и започна пак да чука по него с чукчето. Кръв и пепел! Гледката му напомни защо я посещаваше толкова рядко. Не стигаше пропускателният пункт, но трябваше ли тая жена да тъпче нещо взривно с чук? Капка ум ли нямаше в главата? Цялата пасмина Илюминатори бяха такива обаче. Освен няколко жребчета от табуна, както може би щеше да каже баща му.
— Може да влезе — каза Алудра. — Благодаря ви, господин Домон.
— За мен беше удоволствие, госпожо Алудра — отвърна Бейл, смъкна ръката си и кимна любезно на Мат. Мат изпъна палтото си и закрачи напред, решил да пита за арбалетите. Но нещо моментално привлече погледа му. На земята зад Алудра лежаха изпънати няколко страници с детайлни рисунки и дълъг списък бележки с числа до тях.
— Това плановете за драконите ли са? — попита Мат нетърпеливо и бързо коленичи, за да огледа скиците, без да ги пипа. Алудра беше особено взискателна за такива неща.
— Да. — Още почукваше с чукчето. Погледна го някак неловко. Заради Тюон, подозираше Мат.
— А тези числа? — Мат се постара да превъзмогне неудобството.
— Необходими продукти. — Алудра остави чукчето и огледа цилиндричното нощно цвете от всички страни. Кимна на Лейлвин.
Кръв и пепел, но тия числа бяха големи! Цяла планина въглен, сяра и… гуано от прилеп? В бележките се твърдеше, че имало град, специализиран в производството му, някъде в северните подножия на Мъгливите планини. Кой град ще е специализиран точно в производството на гуано от прилеп? Имаше искания също за мед и калай, макар че неясно защо до тях нямаше никакви числа. Само бележка със звездичка.
Мат поклати глава. Как щяха да реагират обикновените хора, ако научеха, че величествените нощни цветя са само хартия, прах и — представи си — лайна от прилеп? Нищо чудно, че Илюминаторите толкова ревностно пазеха тайните на занаята си. Не беше само за да се опазят от конкуренция. Колкото повече знаеш за един процес, толкова по-малко удивителен и по-обикновен се оказва.
— Много материал е това — каза Мат.
— Чудо. За това ме помоли, Матрим Каутон — отвърна тя, подаде нощното цвете на Лейлвин, взе писалищната дъска и нахвърли няколко бележки на изпънатия отгоре лист. — Това чудо съм го разбила на списък от съставки. Дело, което само по себе си е удивително, нали? Не се оплаквай от топлината, когато ти поднасят слънцето в шепи.